Какъв би бил животът днес, ако можехме да потърсим спасение в миналото? А как изглежда животът, в който един ден се събуждаш без спомени за близкото минало, а вместо тях – само сенки и мътни фигури от младостта? Какво би било днес да се смеси с вчера? А с онова вчера, което носи петната на миналото? Къде и кога във времето се крие онова убежище, което ни спасява от хаоса на настоящето? Толкова много въпроси витаят между страниците на „Времеубежище“. Едни биват отговорени, други Георги Господинов оставя на читателя да отговори сам.
А читателите бяха наистина много. И също както феноменът в книгата достигна до хора от много краища на света, така и „Времеубежище“ достигна до критиците от много краища на света. И така получи заслуженото признание – такова, каквото никой друг български роман не беше получавал досега.
Виж още: Автор на месеца: Георги Господинов, който спечели вниманието на цял свят
Броени минути преди в България да настъпи един от най-светлите празници, 24 май, Георги Господинов се качи на една от най-големите сцени в литературния свят, придружен от Анджела Родел, която заслужава не по-малко похвала за отличния си превод на романа. Двамата спечелиха Международния „Букър“ 2023 (The International Booker Prize 2023) и написаха история.
За книгата:
„Времеубежище“ е книга-покана – да потърсим спасение в миналото. Авторът избира да го направи по необичаен начин. Алтер-егото на Георги Господинов, Гаустин, първи поставя въпроса за онези хора, които модерната медицина е предала, но които могат да бъдат спасени по един напълно нов начин. Хората, страдащи от деменция, загубили представа за времето, за настоящето и миналото. А какъв е невероятният начин, по който те могат да спасени? Като настоящето се превърне в минало.
Но това, което започва като спасение за малцина, прераства в нещо много по-глобално. Пренасяйки въпроса за миналото и съдбата на една клиника към миналото и съдбата на един цял континент, Господинов доставя своя коментар над обществото от днес и вчера. В думите му се припознаха мнозина, за някои те послужиха като предупреждение, у други пък те предизвикаха протест. Но едно е сигурно – никой не остана равнодушен, след като прочете романа. И именно в това се крие авторовото майсторство.
Виж още: 5 книги на Георги Господинов освен „Времеубежище“, които не бива да пропускаш
Сред въпросите, които предизвика у мен книгата, попада такъв, който не спира да обитава съзнанието ми. Дали някой ден някой Гаустинов съмишленик няма да създаде времеубежище, което да ни върне в точно този момент? В този момент, в който всички сме обединени в дискусия за роман от български автор. В този момент, в който всеки търси да се докосне до копие на книгата. В този момент, в който българската литература стои в центъра на световната сцена.
И докато се питам всичко това си мисля, че всъщност най-голяма радост би ми донесло да се върна към момента, в който за първи път прочетох „Времеубежище“, за да го преживея отново. А ти?
Все още няма коментар.