Макар и книгите от задължителната ученическа литература да не се променят често между годините, не знаем много за тях отвъд това, което пише по учебниците. А тези истории крият множество интересни тайни. И понякога най-добрият начин да мотивираме децата да проявят любопитство към книгите е да им споделим подобни любопитни неща.

Днес издаваме 7 такива интересни, но малко познати факти за някои от най-обичаните книги от списъка за лятно четене.

Астрид Линдгрен се опасявала, че Пипи ще доведе социалните служби в дома ѝ

Макар и историите за Пипи Дългото чорапче да са донесли световна разпознаваемост на Астрид Линдгрен, първоначално тя е имала опасения за своята героиня. Причината е била, че самата тя намирала Пипи за обезпокоителна.

Виж още: Най-ценните книги, с които да се сдобиеш в началното училище

Затова и се смята, че през май 1944 година, когато Астрид изпраща копие от ръкописа си на издателство, тя избрала да завърши писмото си с думите: „Надявам се да не уведомите социалните служби“.

В открито писмо до читателите си тя обяснява: „Трябва да ме разберете, все пак вече имах две деца и се страхувах, че чиновниците могат да си зададат въпроса що за майка е тази, щом съчинява подобни истории!“

Екзюпери разказва своята собствена любовна история в „Малкият принц“

„Малкият принц“ е книга, уникална по своя жанр, но малко хора се сещат първо за нея, когато помислят за любовен роман. Но именно като такава се разкрива тя между редовете.

Екзюпери, известен като голям романтик по душа, базира един от героите си изцяло на своята съпруга – Консуело дьо Сейнт-Екзюпери. И вероятно не бихме учудили никого, като разкрием, че героят, за който говорим, е този на розата.

Красива, но ексцентрична и взискателна – персонификираната роза отразява характера на Консуело. Двамата с Екзюпери са имали много сложни и бурни отношения, които се проявяват и в историята чрез връзката между Малкият принц и розата.

Допълнително доказателство за това е и автобиографичната книга, която Консуело издава със заглавието „Спомените на розата“.

Пинокио е спасен от читателите си

Всички знаем, че много от приказките, които обичаме днес, не са звучали винаги по начина, по който ние ги познаваме. А точно обратното – много от тях първоначално разказват много по-мрачна история. „Приключенията на Пинокио“ е именно такъв пример.

Карло Колоди започва да публикува своите истории за дървената кукла Пинокио през 1881 година във вестник и с всяко ново издание приключенията продължават. Но в оригиналната си версия Пинокио е много по-непослушен и Колоди сметнал, че постъпките му заслужават наказание. Затова и той убива своя герой и слага край на историята още след само няколко разказа за него.

Но хората, които вече обикнали Пинокио, били толкова многобройни до този момент, че се обединили в протест. Писателят решава да послуша читателите си и променя историята, като решава да обвърже важна поука в нея – колкото и лош и непослушен да си, никога не е късно да се поправиш.

За Луис Карол истинският свят изглеждал като от „Алиса в Страната на чудесата“

Чарлс Латуидж Доджсън, по-познат на всички ни като Луис Карол, страдал от тежки мигрени, ADHD и неврологични заболявания, които му причинявали халюцинации. Често те се изразявали в това да вижда предметите в нереалистични размери.

Затова и без да пие магически отвари или да посещава други светове, той виждал истинския свят като от „Алиса в Страната на чудесата“.

Супата от лигава костенурка съществува

В реалния свят няма да открием много от нещата, които срещаме в книгата на Луис Карол, но супата от лигава костенурка е изключение. Колкото и необичайно да звучи, в действителност през Викторианската епоха подобна супа е била особено известна, защото едновременно била евтина, но вкусна.

Сред типичното ѝ съдържание се включвало не само месото от костенурка, но и всякакви други остатъчни материали от други животни. Затова никак не е учудващо, че съществуването на такава рецепта е вдъхновило Луис Карол.

Ян Бибиян всъщност е Боян

Звучното име на главния герой, превърнал се в любим на много български читатели, не е съвсем случайно. Именува го синът на Елин Пелин – Боян. Малкото момче първоначално не успявало да каже своето собствено име правилно, а вместо това се представяло като Ян Бибиян.

Според съпругата на писателя момченцето обичало да казва фразата, като често се преструвало, че може да чете и само повтаряло „Ян Бибиян, Ян Бибиян“ с отворен вестник пред лицето. Измисленото име се харесало на Елин Пелин и авторът избрал именно него за своя герой.

Вълшебникът от Оз се родил в шкаф за папки

Още едно паметно име от детските книжки носи любопитна история зад себе си. Когато Баум търсил име за своя магьосник, той искал да избере нещо лесно запомнящо се и интересно. Намира отговорът на своето търсене в картотеката си.

Докато разглеждал организацията на работните си материали, забелязал как са именувани трите шкафа за папки. Първият бил маркиран „От А до Г“, „От Х до Н“ и „От О до З“ (буквите са тези от английската азбука). Последното се харесало на автора и така „Вълшебникът от Оз“ бил роден.

Изглежда изборът на Баум бил добър, защото само за две седмици книжката разпродала всички 10 000 копия от първото издание. А до шестия месец от публикуването вече са били продадени около 90 000 копия. До днес книгата продължава да се чете, адаптира и обича от малки и големи.

Виж още: Най-ценните книги, с които да се сдобиеш в прогимназията

С коя книга от задължителната ученическа литература ще започне лятото ученикът вкъщи? Сега можеш да избереш 4 книги от списъка за четене и ще платиш само 3 от тях.

Разгледай всички заглавия задължителна литература тук.