Реалната история от „Наричаха я Грейс“

Реалната история от „Наричаха я Грейс“

юли 19, 2023
Категория: Публикации
0 752 0
Реалната история от „Наричаха я Грейс“

Реалната история от „Наричаха я Грейс“

Юли 1843 година, Канада. Тялото на Томас Киниър е открито в избата на дома му заедно с това на неговата прислужница и любовница Нанси Монтгомери, за която аутопсията по-късно показва, че е била бременна. На мястото обаче не са открити Грейс Маркс и Джеймс Макдермот – двамата прислужници в дома. За тази част от историята, описана в романа на Маргарет Атууд, „Наричаха я Грейс, знаем със сигурност, че е истина.

Останалата част от историята е обвита в мистерия. И именно тази неизвестност вдъхновява известната писателка да напише книгата си.

Награждаваната с „Букър“ авторка за първи път научава за Грейс Маркс още когато учи в Харвард, благодарение на книгата на Сузана Муди „Life in the Clearing“. В нея Муди описва срещата си с обвинената в убийство Маркс, а разказът ѝ се запечатва в съзнанието на Атууд.

Дотолкова, че въпреки че написва много други истории след това, не спира да мисли за съдбата на Грейс Маркс и тайните, които тя крие. Така Маргарет Атууд създава „Наричаха я Грейс“ – в опит за отговор на всички въпроси и в опит да пренесе своето любопитство по темата към читателите си.

Виж още: Запознай се с героите от „Ариадна“

А ако се докоснеш до романа, е невъзможно той да не предизвика любопитството ти. Затова те каним да прочетеш книгата с предупреждение – историята ще остане задълго с теб.

Каква е реалната история?

За да ти разкажем за романа, трябва да ти разкажем за това, което се знае за убийството, послужило за вдъхновение. Вече разкрихме как са били открити жертвите и истината е, че малко друго може да бъде потвърдено за случая.

Когато откриват Грейс Маркс и Джеймс Макдермот, двамата са задържани веднага. Започнали работа в дома на убийството едва няколко седмици преди трагичния ден, те изглеждат като най-възможните извършители. Накрая обаче двамата обвиняват един друг за престъплението.

„Процесите срещу Джеймс Макдермот и Грейс Маркс в Торонто, Северна Канада, на 3 и 4 ноември 1843 г., за убийството на Томас Киниър, ескуайър, и неговата икономка Нанси Монтгомери в Ричмънд Хил, община Вон, Северна Канада, в събота, 29 юли 1843 г., със самопризнанията им по време на техните процеси и с портретите им, специално предадени от Джордж Уолтън“, „Стар енд Транскрипт“, Торонто, 1843 година.
Courtesy of Toronto Public Library

Оригиналните портрети на Джеймс Макдермот и Грейс Маркс.
Courtesy of Toronto Public Library

И Грейс, и Джеймс са родом ирландци, което по това време е бил достатъчен повод да бъдат приети за виновни. Същевременно обществото ги представя не само като партньори в престъплението, но и като любовници, макар и това да остава непотвърдено. Също както остават непотвърдени много други факти.

Делото по случая предизвиква голям интерес в Канада. Дотолкова, че са се появили опасения, че подът в съдебната зала няма да издържи товара на присъстващите.

И въпреки това всички свидетели на делото разказват различни истории. Едни си спомнят високомерно държание от страна на Грейс Маркс, присъщо на виновна в убийство. Не са малко и тези, които споделят, че тя се е появила в дрехите на жертвата Нанси Монтгомери. Други присъстващи пък смятат Грейс за несъмнено невинна.

Неотречим обаче е фактът, че накрая на делото Джеймс Макдермот е екзекутиран, а Грейс Маркс получава по-лека присъда – доживотен затвор. Накрая тя прекарва 29 години в затвора, а след това бива помилвана.

Днес няма запазени сведения защо прислужницата бива освободена по-рано. Нито какво се случва с нея след това. Но Маргарет Атууд ни разкрива едно възможно развитие на действието.

Какво още да очакваш от „Наричаха я Грейс“?

В романа всички реални факти са преплетени с художествената измислица толкова добре, че всеки читател ще повярва, че именно така са се развили събитията.

Една от основните разлики с действителността е присъствието на д-р Саймън Джордан. Неговият образ е отражение на нарастващия по това време интерес към изследването на психиката и разстройствата на ума.

Виж още: Запознай се с героите в „Електра“

В книгата той е изпратен да се срещне с Грейс, която твърди, че не си спомня нищо за деня на двойното убийство. Въпреки това д-р Джордан е решен да открие истината за намесата ѝ в престъплението.

Наричаха я Грейс, Маргарет Атууд

В действителност наистина са съществували доктори, озадачени от историята на Маркс и които са поставили въпроса дали тя страда от психично разстройство. Интервютата с д-р Джордан в книгата вероятно са вдъхновени и от разпит, който днес се счита за един от последните писмени източници на информация за съдбата на Грейс.

В него тя е попитана близо 30 въпроса, но най-запомнящ се е 23-тият от тях. Той гласял: „Каква е основната причина за твоите страдания и каква е пряката причина за престъплението, заради което си изпратена в затвора“. Грейс отговаря многозначително: „Това, че бях наета в една и съща къща със злодей“.

Също като действителността книгата на Маргарет Атууд е изпълнена с мистерия. Дали Грейс Маркс е била съучастничка в убийството, дали е била негов инициатор, или е била не по-малко жертва от убитите?

Потърси отговора в „Наричаха я Грейс“.

Независимо дали на днешния ден заявявам любовта си към нова книга на Стивън Кинг, а вчера съм била запленена от поредно заглавие от Агата Кристи - всеки ден съм влюбена в книгите. От малка не спирам да съм вярна на кримитата и научната фантастика, но като копирайтър в Orange непрестанно се докосвам до нещо ново, различно и вълнуващо.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *