Отвъд кутията - част II

Отвъд кутията – част II

януари 20, 2017
Категория: Публикации
0 2332 3
Отвъд кутията – част II

Отвъд кутията – част II

Към Отвъд кутията – част I >>

До излизане от стаята мислите му бяха насочени към работния процес и всичко, което му оставаше да свърши по-бързо, заради скъсеното му работно време.

След три часа и половина, над кабинката му изгасна осветлението и червеният сигнал за напускане на помещението започна да му дава яснота, че за него времето е приключило тук и е време да си тръгне.

По пътя навън взе връхните си дрехи от личното си шкафче, заедно с маската за дишане и достигна огромния хангар – фоайе, който го посрещна по-рано. На бюрото липсваше дамата, но имаше един лист, който той взе, защото бе пропускът му за утрешния работен ден.

Излизането навън бе задължително и никой не можеше да спори с процедурата. Просто щеше да изчака в мъглата, за да дойде транспорт и да се прибере заедно с всички, завършили по точното време, работния си ден. Зачуди се, че около него няма други, които са викани на разпит. Обикновено бяха внушително количество работници, но този път нямаше никого. Не е възможно да е бил само той разпитания!

Почака достатъчно и ето че около него се напълни с точно навреме излезли работници. Влакът пристигна, всеки зае мястото си и бе закаран до дестинацията си.

През целият път нещо го тревожеше. И преди са се случвали леки аномалии в действията на ръководството, но днес беше по-различно. Бил е разпитан само той. Сигурен бе, че нищо не са разбрали от отговорите му. Дори на излизане, когато продължаваха да получават данни от мисловния му процес, той се бе съсредоточил върху правилната дилема, а не върху мисълта, че всичко мина както трябва.

Слезе от транспорта и с обикновената бързина последва светлините, показващи му входа на неговия дом. Достигна до входната врата, постави пропуска си. Вратата се отвори, но той не премина през нея. Продължи към вход от другата страна на жилищния блок като се ориентираше с помощта на ръцете си, по стената на зданието.

Достигна стара дървена порта. Наведе се и измъкна разхлабен камък от стената. Вътре имаше ключ, с който отвори заяждащата ключалка. Премина през късо коридорче в рамките на два метра височина и малко повече от половин метър широчина, сгушил се в сградата като тумор скрит от останалата част на организма – цивилизация.

Застана до вратата, нямаше време да свали маската, в съзнанието му се чертаеха какви ли не последствия, дори трепереше – както никога преди.

В началото страха бе друг. Незаконността на действията му бе ясна, тръпката беше дори вълнуваща. Да е извън правилата, да е крачка отвъд стандартизирането на света.

Толкова бе свикнал с това рунтаво същество, че отвътре нещо го разяждаше. Вероятността то да е било прибрано, убито, заличено. Дори не се притесняваше за собствената си свобода, колкото за загубата на едно любимо същество, което осмисляше живота му в последните две години. През това време той не се прибираше в празната си кутия, за да се включи към общите забавления на виртуалното пространство, след което да се върне в работната кутия на фабриката. Той разчупи системата, тайно и по свое желание, изпита чувства -отвъд пороците, отвъд сигурността и пълното отрицание на Аз-а. Едно малко, лаещо същество го боготвореше и се радваше на всяка милувка, понякога хапеше, понякога боледуваше, но винаги го посрещаше, както е могъл, на четири лапи, с вирнат нагоре нос и щастие в очите.

Вече се стичаха сълзи по очите му. Не можеше да си представи живот без да е обграден от тази любов. Отвори вратата, преглътнал себе си и страховете си, готов да умре, тук и сега.

Отвори врата и влезе у дома. С очите си видя разкъсан диван, съборени книги от лавиците, разхвърлени обувки и едно изключително щастливо куче по средата на този хаус, радващо се на своя стопанин, както никой друг не може да се радва на живота!

Появил съм се на този свят през мътните времена на 80-те (1986). Рожба на радиацията и страхът от промяна. Уважавам класиците в музиката и литературата, но винаги търся нещо ново, нещо интересно и нещо различно.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *