От едно време до днес приказките заемат важна роля в запазването на българския фолклор и вярвания, като същевременно предават важни нравствени уроци. А всяко детство е по-пъстро, когато в него живеят приказните герои.
Затова и поколения наред четат, разказват и интерпретират по свой начин познатите приказки. Змейове, зли мащехи, вълци, лисици и други злодеи се срещат в разказите от всеки край на България, а смели герои и героини се справят със задачата да опазят беззащитните.
След като те са така важна част от нашата народопсихология и култура, е полезно да знаем повече за приказките и това, което ги различава. Преди да избереш коя ще е следващата книжка с приказки, с която да запознаеш своето дете, бързаме да споделим повече интересна информация за различните видове и особеностите им.
Какви видове приказки според съдържанието има?
По начало приказката е епичен литературен жанр, който е най-често срещан във формата на разказ. Произлиза от народния фолклор, като по-голямата част от приказките са били предавани от ухо на ухо, преразказвани и следователно адаптирани.
Много са приказките, които следват една и съща структура, но не са малко и примерите за разкази, които крайно се различават според местността и характерните за тази област навици и обичаи.
Обикновено приказките целят да комуникират важно послание към децата, като споделят за урока, който трябва да бъде научен, чрез преживяванията на героите. Особено често в разказа заемат роля животни и вълшебни същества.
Когато става дума за хората в приказките, обикновено те са типизирани събирателни образи на цели групи или често срещани характери. При тях често характеристиките им са хиперболизирани с цел по-лесно илюстриране на динамиката между героите в приказката.
Мащехата и доведените сестри са изобразявани като зли или мързеливи, а най-малката или единствената дъщеря в семейството е най-умната, добрата и красива сред всички герои. Най-малкият син пък обикновено е описан като силен и храбър, носител на доброто и често той е натоварен със съдбата на спасителя.
Макар и да споделят общи черти, всички приказки се различават по своето съдържание, послание и характеристики. Но въпреки това можем да ги разделим на няколко основни вида.
Кой е най-правилният тип класификация често е обект на спорове. Но най-популярният начин за различаване на видовете български приказки разделя разказите в четири категории – приказки за животни, вълшебни приказки, битови и анекдоти.
Приказки за животни
Кума Лиса, Ежко Бежко, Зайо Байо, Баба Меца, Косе Босе и още такива герои от животинското кралство са често срещана константа в приказките. Обикновено в тези разкази на животните са дадени човешки качества и те трябва да се изправят пред изпитания и проблеми, типични за хората.
Често именно в решението на тези проблеми в края на приказката се крие тайното послание, отправено към читателя или слушателя.
Нерядко животното, което замества ролята на човека в приказките, е избрано според типизирана характеристика, разпознаваема за повечето от нас. Затова обикновено чуем ли за вълк в приказка, го асоциираме със злодей, а лисицата пък с лукавост.
Но присъствието на животни в приказката не елиминира и възможността за присъствие на хора. Този тип приказки споделят много общи черти – а и често се смесват – с вълшебните приказки, като качествата, приписани на животните, граничат с магически.
Вълшебни приказки
Когато всичко е възможно да се случи в една приказка, вълнението от нея е най-голямо. Затова и някои от най-интересните български народни приказки са тези, включващи елемента на магията.
В този тип приказки всички или част от героите са нереални, вдъхновени от легендите или от ежедневните ситуации. Разказите с вълшебен елемент са най-увлекателни за малките деца, защото в тях са заложени лесни за разбиране сюжети. В тях доброто почти със сигурност ще спечели в края на приказката, а злото ще загуби и поуката ще бъде общоприложима.
Много са примерите за популярни вълшебни приказки като „Тримата братя и златната ябълка“ или „Педя човек, лакът брада“.
7 предложения за книги, които ще отведат децата на приключения из нови светове
Битови приказки
Вдъхновени директно от ежедневието на хората, тези приказки носят най-ясни послания. Както в „Сливи за смет“ се разбира, че работливостта е важно качество и в „Лъжливото овчарче“ е предаден важен урок за лъжите и искреността като добродетел, така и във всички останали битови приказки поуката е общоприложима.
В тях децата няма да срещнат вълшебни същества, говорещи животни или други неочаквани герои, а препратките насочват вниманието само към реалния живот.
С това те успешно обучават малчуганите на важните послания и предават лесно уроците от живота.
Анекдоти
Като най-основните видове приказки се характеризират изброените до този момент три – битовите, вълшебните и тези с животните. Но често при категоризирането се разграничават и анекдотите като отделна разновидност от тях заради ярко изразените отличителни черти в този тип приказки.
При тях липсват описателните дълги изречения, а вместо това те са лесни за запомняне. Затова и често се използват като кратки приказки за преразказ в часовете по литература.
Същевременно заради хумористичния им характер анекдотите са вечно харесвани от малки и от големи. Затова и сред най-обичаните приказки от поколения наред попадат тези за Хитър Петър и всички негови приключения.
Но въпреки че тези приказки са разказвани предимно за забавление, от тях също могат да се научат важни послания и модели за подражание.
Какво е важно да знаем за приказките?
Освен този често срещан начин да се разделят приказките на видове, трябва да се обърне внимание и на разликата между народните приказки и авторовите.
Много са българските писатели създали собствени приказки, обединени в интересни книги. Такива са творбите на Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Елин Пелин и други. Този тип разкази са родени от въображението на автора и по този начин са напълно оригинални и различни от останалите. Но това не пречи зад тях да стои вдъхновение от народния фолклор.
Може би дори още повече на брой са народните приказки, чийто произход е трудно да бъде определен, защото са били предавани под формата на разказ, украсявани и подобрявани от хората, които са ги чули.
Този тип приказки могат да се намерят в различни варианти из всички краища на страната и не е известен само един начин, по който могат да бъдат разказани.
Има ги и авторизираните приказки. Те се появяват, когато някой автор преразкаже и преработи популярна народна приказка, добавяйки елементи от собственото си въображение. Обикновено това се прави, за да се модернизират познатите истории, често пълни с прекалено много остарели думи и неприложими днес послания.
Най-популярните видове народни приказки
Красотата на народните приказки е, че те отразяват бита и културата на хората. Затова и във всяка част на България, а и във всяко семейство, най-харесваните приказки се различават. Така например Крали Марко е по-популярен персонаж в Южна България, отколкото в други части на държавата.
Но въпреки това има някои приказки, които вероятно всеки от нас познава и си спомня от детството си.
Припомняме ти за част от тях:
- „Нероден Петко“;
- „Тримата братя и златната ябълка“;
- „Златното момиче“;
- „Жива вода“;
- „Дядовата ръкавичка“;
- „Неволята“;
- „Който не работи, не трябва да яде“;
- „Дядо вади ряпа“;
- „Болен здрав носи“;
- „Твърдушка, Мекушка и Сладушка“;
- „Кума Лиса и Ежко Бежко“;
- „Юначното петле“;
- „Косе Босе“;
- „Сливи за смет“;
- „Лъжливото овчарче“;
- „Безценното камъче“ и други.
Припомнихме ли ти някои от позабравените български приказки? А избра ли кои от тях първо ще прочетеш на детето вкъщи? Значи е време да те насочим към категорията на книжарница Orange, в която ще откриеш някои от най-популярните и обичани народни приказки и легенди.
Как да избереш бебешка книжка?
Black Friday дивашки намаления в Orange
Все още няма коментар.