Наближава един от най-светлите ни празници – 24 май. Денят на Кирил и Методий, празник на българската азбука и славянската просвета и култура. По този повод те срещаме с хора на думите, които са най-добрите посланици на културата и писмеността.
Избрахме да представим съвременни автори, които вълнуват десетки читатели с книгите си. Те ни разказват какво мислят за съвременната българска литература, какви тенденции откриват и споделят значението на това да пишеш и четеш на роден език.
Първото интервю, което ще ти представим, е с една млада и талантлива писателка, която твори във фентъзи жанра. По професия тя е маркетинг специалист, а по призвание е писател.
Тя е Цветелина Владимирова, автор на поредицата „Проклятието на Воронина“, издадена от Orange books, която стана истинска сензация сред читателите. А „Червенохалата“ все още е сред най-търсените заглавия в нашите книжарници.
Каква промяна наблюдавате в съвременната българска литература? Има ли нещо, което различава новите български книги от тези преди 20 години и има ли изразени тенденции?
Българската литература, за щастие, става все по-пъстра и многолика – радваме се на съвременна проза, която е не само стилово издържана и смислена, но и разнообразна като тематика и интересна за читателя. Попадам на все повече романи, които провокират читателя да се обърне към вътрешния си свят. Жанровата литература става все по-популярна и надскача границите си, достигайки го по-широка публика. Читателите се вълнуват от мотиви от българския фолклор, които все по-често се срещат в съвременните фентъзи романи.
Една от социалните каузи, които Orange подкрепя, е свързана с функционалната неграмотност сред младите хора. Как да възпитаваме читатели (с критично мислене) в дигиталната ера и как да провокираме интереса им към българските автори?
Младите хора имат нужда да се отъждествяват с това, което харесват. За да може българската литература да привлече вниманието на повече млади читатели, трябва да продължи да се развива органично – авторите да пишат за това, което познават и което ги вълнува. Така и читателите ще имат избора да четат книги, които наистина ги вълнуват. В дигитална среда или не, четенето е така завладяващо, защото разчита на нещо, за което не е нужен wi-fi – собственото ни въображение. Веднъж щом задържат интереса си и се „изгубят“ в някоя книга, младите читатели ще посегнат и втори, и трети път към лавицата. Колкото повече четем, толкова по-критични ставаме в изборите си и толкова по-фин вкус към литературата развиваме.
Разбира се, в днешно време каналите за комуникация са в изобилие и това би помогнало на много книги и автори да стигнат до своите читатели, а на читателите – да открият своите книги чрез изследване, обсъждане и споделяне. Аз лично съм привърженик на BookTube, на Bookstagram, на Goodreads и най-вече на платформите за аудиокниги. Без значение от формата – книжно тяло, електронна книга, аудиокнига – всичко, което провокира страст, споделеност и вълнение у читателя, е в помощ на възпитанието на добрия вкус и критичното мислене.
Кои книги ще препоръчате за първа среща със съвременната българска литература?
Трудно ми е да препоръчвам книги на непознати. Няма универсални заглавия и автори – ако има такива, то по-скоро не биха се харесали достатъчно на никого. Сред писателите, чиито книги са оставили следа в мен, са Невена Митрополитска, Мария Касимова-Моасе, Богдан Русев, Теодора Димова, Стефан Цанев. На младите почитатели на фентъзито бих се осмелила да препоръчала да разгледат творчествтото на Емил Минчев, Васил Попов, Благой Д. Иванов и Мартин Колев – всеки един от тези автори притежава таланта да забавлява читателя по интелигентен начин. Разбира се, има още толкова много книги на български автори, които все още не съм прочела, а съм сигурна, че ще заобичам.
Виж още: „Кои бяха топ 100 романа на изминалата година?“
Защо е важно да четем на български, независимо дали български или преводни книги? При наличието на огромно разнообразие от книги в оригинал, как да съхраним и поддържаме интереса към четенето на български език?
Защото българският език е прекрасен – така изразителен, поетичен и звучен. Имаме толкова много хубави думи, с които да изразим всяко едно чувство и обстоятелство, че да не се изгуби и най-беглият оттенък. А с годините съм се уверила, че няма нищо по-ценно и хубаво за един български писател от това да прочете хубава книга на друг български писател. Да четем на български е богатство – за нас самите, за речника ни и за събеседника ни.
На коя стара българска дума бихте вдъхнали нов живот?
„Друм“ и „заник“ – защото са красиви думи. И „сиреч“, понеже в българския език обичаме да сме многословни и описателни.
Очаквай скоро и останалите автори, които ще ни гостуват в блога. А съвременна българска литература може да откриеш в Orange.
Все още няма коментар.