Разказвачите: Интервю с Боян Боев

24 май наближава, а ние продължаваме да споделяме поредицата от интервюта със съвременни български автори, с които разговаряме за новите книги у нас, четенето на български език и как да възпитаваме читатели в дигиталната ера.

Следващият разказвач е Боян Боев – автор на „Сайбиевата невеста“, „Последна молитва“ и „Двайсет гроша“. Той пише още от ученическите си години, а изкуството го съпътства през целия му живот.

Каква промяна наблюдавате в съвременната българска литература? Има ли нещо, което различава новите български книги от тези преди 20 години и има ли изразени тенденции?

Съвременната българска литература става все по-богата откъм автори и заглавия, които си проправят път до читателите. Все по-голямо е и разнообразието на жанровете, в които творят българските писатели, а това е много хубаво. Вече има набиращи популярност имена и на наши автори, които пишат фентъзи, фантастика, трилъри. Смятам, че именно това разнообразие отличава новите български книги на пазара от тези преди 20 години. Всеки един читател би могъл да открие книга на български автор, която да му хареса и след това с гордост да я нареди до всички онези световни заглавия в личната си библиотека. Наблюдава се и тенденцията все повече писатели да черпим вдъхновение от онези извори, от които са пили с пълни шепи нашите класиици. Смятам, че е интересно да се представят едни такива отминали времена и на пръв поглед далечни сюжети, през призмата на съвременния творец.

Една от социалните каузи, които Orange подкрепя, е свързана с функционалната неграмотност сред младите хора. Как да възпитаваме читатели (с критично мислене) в дигиталната ера и как да провокираме интереса им към българските автори?

От първостепенно значение според мен е примерът, който родителите дават на децата си – ако родителите четат, вероятността у децата да се възпита тази любов към книгите е много голяма. От друга страна, да се дава свобода на младите сами да си избират заглавията, които да прочетат. И ако има възможност, да се създаде час в училище, в който да си споделят впечатления от прочетените книги – нещо като читателски клуб, би разчупило малко рамките. Разбира се, няма как да се пропуснат задължителни четива, които да запознаят младите с българската и световна литература, но все пак може да се постигне симбиоза между класиката и предпочитанията на съвременния читател.

Виж още: Разказвачите: Интервю с Цветелина Владимирова

Кои книги ще препоръчате за първа среща със съвременната българска литература?

Ще посоча книги от автори, които са много различни в предпочитаните от тях жанр и стил на писане. Но именно това според мен ще покаже разнообразието, което предлага съвременната българска литература. А и са заглавия, които наистина харесвам и препоръчвам с удоволствие – Здравка Евтимова – „Кръв от къртица”, Неда Антонова – „Безмълвие”, Даян Шаер – „Има ли места в Рая?”, Емил Минчев – „Нюх”, Милен Хальов – „Кало Змея”, Васил Попов –
„Мамник”, Гергана Лаптева – „Монетата”.

Защо е важно да четем на български, независимо дали български или преводни книги? При наличието на огромно разнообразие от книги в оригинал, как да съхраним и поддържаме интереса към четенето на български език?

Виж още: Разказвачите: Интервю с Костадина Костова

Важно е да четем книги на български, защото това ни обогатява, подобрява комуникацията на родния ни език. Има много хора, които не могат да изразят с български думи това, което е в главата им (биха могли да го сторят на английски). Често пъти съм ставал свидетел на такива ситуации. А замяната на български думи с чуждици, понякога има комичен ефект. Затова, ако искаме да бъдем грамотни на родния си език, да изговаряме, пишем и употребяваме думите правилно, трябва да четем на български. Той е толкова богат, че значението на много думи не може да бъде обяснено на чужд език.

На коя стара българска дума бихте вдъхнали нов живот?

Опитвам се в моите произведения да вплитам позабравени архаични български думи, които не се използват в съвременния ни език. Някои от тях свързам с определени хора от моя живот, защото те ги употребяваха в речта си, но вече са покойници. Така сякаш си заключвам спомени с тях в писанията си. Сред тези думи са: чедо, друм, берекет, армаган, одая, тейко, зехир, сайвант и др. Смятам, че като ги вмъквам в моите творби по някакъв начин им вдъхвам нов живот и все някоя от тях ще остане в съзнанието на читателите като дума, с която се е срещнал за първи път.

Следи блога ни и за следващите интервюта. А до тогава може да откриеш новата си любима книга в Orange.