Виктория Бешлийска е родена през ноември 1981 г. в Плевен. Още от малка проявява особен интерес към думите и българския фолклор, които ще се превърнат в неразделна част от нейното творчество. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където задълбочава познанията си за езика, литературата и културното наследство на България.
Натрупва богат професионален опит като учител, редактор и копирайтър, а в продължение на осем години работи в сферата на маркетинга и като продуктов мениджър. Въпреки професионалните си успехи, писането винаги остава нейната най-голяма страст, убежище и начин да изрази себе си.
Снимка: Невена Рикова
Пътят ѝ преди литературата
Още в ученическите си години Виктория Бешлийска демонстрира изключителния си усет към езика и литературата, спечелвайки редица олимпиади. Тези постижения ѝ отварят вратите към Софийския университет без необходимост от приемен изпит. Макар че мечтае за журналистика, избира филологията, защото вярва, че „филологията е наука, а журналистиката – занаят“.
След университета работи като учител, а по-късно и като редактор в издателство. През 2012 г. напуска издателството и навлиза в корпоративния свят като копирайтър, където усъвършенства кратката форма и директния стил, които по-късно ѝ помагат в писането на романите ѝ.
През есента на 2018 г., когато съвременната писателка Нарине Абгарян пристига в България за представянето на книгата си „Да живееш нататък“, Виктория Бешлийска е сред първите в публиката.
Абгарян споделя как години наред е била счетоводител, който не обича работата си, докато един роман не преобръща живота ѝ. На 39 намира призванието си и повече не се връща към старата професия. Вдъхновена от историята на Абгарян, Бешлийска си дава ясен срок – има две години да напише книга, преди самата тя да навърши 39.
„По дирите на думите“ и литературното ѝ начало
След години в корпоративния свят, тя желае да намери нещо, което да я спаси от рутината. През същата тази 2018 г. тя създава своя блог „По дирите на думите“, който първоначално служи като лично пространство за размисли, спомени и проучвания върху старинни български думи. Блогът е роден в градския транспорт – Бешлийска пише по един час във времето, в което всеки ден пътува към работното си място.
Навръх рождения си ден на 1 ноември и по случай Деня на народните будители ѝ хрумва да подкани своите 424 последователи да ѝ подарят по една стара българска дума. Постепенно инициативата набира популярност и я провокира да пише повече от постове.
„Глина“ – дебютът, който променя всичко
Докато търси вдъхновение за сюжет, неин колега ѝ препоръчва да посети село Бусинци, където има интересен музей на керамиката. Там открива богато украсени бусински грънци, част от които са изложени в Британския музей, Музея на човека в Париж и двореца „Топкапъ“ в Истанбул.
Легендата разказва, че през XVII век местните грънчари са получили благословията на османския султан да продават свободно в империята, след като дарили три коли от най-хубавите си гледжосани съдове. Това откритие запалва искрата за първия ѝ роман.
През 2020 г. Виктория Бешлийска издава дебютната си книга, която мигновено завладява читателите и се превръща в литературен феномен. „Глина“ представлява едно своеобразно пътешествие през времето, в което се преплитат съдбите на героите, силата на природата и мъдростта на занаятите. Книгата печели читателите със своята магична и детайлна историческа атмосфера.
С над 100 000 тираж, романът става бестселър и печели европейската награда за дебют „Еврокон 2022“. Успехът на книгата издига Бешлийска като едно от най-ярките нови имена в съвременната българска литература. А освен това, изданието вдъхновява много хора да посетят Музея на керамиката в Бусинци.
Виж още: Разказвачите: Интервю с Виктория Бешлийска
„Сърце“ и „Нишка“ – разгръщането на една литературна вселена от „натуралистичен магизъм“
След успеха на „Глина“, Бешлийска усеща, че втората книга е далеч по-голямо предизвикателство. Очакванията са големи, което поражда съмнения – ще успее ли да надгради постигнатото, а и трябва ли изобщо да продължи? За нея не е достатъчно просто да следва пазарните тенденции и да създаде нещо набързо. Тя иска да открие тема, която истински я вълнува, и да я развие с отдаденост.
„Бях пред Пещерата на нимфите край Мадарския конник, когато в съзнанието ми се появи картина – мъж и жена в прости одежди. Мъжът носеше качулка. Монах“, разказва тя в интервю.
Това видение я тласка към изследване на монашеския живот в българските земи, за да намери корените на тези образи. Проучванията ѝ я отвеждат до русенското Поломие – място, осеяно със скални манастири и църкви, където по времето на Цар Йоан Асен II са живели отшелници и монаси. Свързва се с историци, пещерняци, местни жители и постепенно навлиза в темата за исихазма – едно от най-дълбоките духовни учения в православието.
„Българите сме вярващи, но рядко говорим за вярата си“, казва Виктория Бешлийска. Историята ѝ засяга съдбата на майка, която продава детето си – сюжет, който предизвиква бурни емоции и разпалва дискусии, особено сред жените.
И така, във втората си книга „Сърце“, авторката разглежда темите за човешката съдба и порива към свободата, като задълбочено изследва идеята за призванието – има ли предначертана съдба, може ли човек да избяга от нея или трябва да я приеме и изживее пълноценно?
Доцент д-р Веселина Вачкова от Института за исторически изследвания към БАН определя стила на Бешлийска като „натуралистичен магизъм“.
„…Което ще рече – не, не създавам ситуация, в която има магически моменти, не се опитвам да внуша някакви суперидеи, суперфилософия. Не, цялата природа, целият свят, самите ние сме абсолютно реални и абсолютно магични. Магията е в нас. Това е жанрът на Виктория Бешлийска.“ – допълва доц. д-р Веселина Вачкова на специалната предпремиерна среща на „Сърце“ за журналисти и блогъри.
Виж още: 10 български романа, които непременно да прочетеш
„С новия си роман Виктория Бешлийска отново посяга към първичните полярни материи, едновременно и меки, податливи, нараними, направо чупливи, и корави, издръжливи, непроницаеми, почти ненакърними. Първо „Глина“ – сказание за граничещите с магия човешки талант и страст, сега „Сърце“ – книга за човешкия порив да надмогне аз, тук и сега, да отхвърля всички обществени и природни закони, да следва не съдбата си, а своето призвание“– пише в предговора на романа доц. д-р Веселина Вачкова.
„Сърце“ също се изкачва в топ 3 с 50 хил. тираж и се нарежда сред най-продаваните български книги на годината, редом с „Времеубежище“ на Георги Господинов. Това затвърждава мястото на Бешлийска като един от най-четените съвременни български автори.
„Нишка“ – третата ѝ книга, която отново ни потапя в магията на миналото
През 2024 г. Бешлийска публикува своя трети роман – „Нишка“. В тази книга авторката продължава да изследва темите за паметта, наследството и връзката между поколенията. Отново съчетава исторически факти с художественото въображение, като изгражда история, която се усеща като жива легенда. „Нишка“ е роман за преплитането на миналото и настоящето, за нишките, които ни свързват с онези, които са живели преди нас.
Пред читателя, страница след страница, се разкриват съдбите на седем жени – там, в Елена, сред Балкана, те преплитат и разплитат нишките на живота, оформяйки не само своите съдби, но и тези на мнозина около тях. Историята ни води през миналото, което умело се прелива и в настоящето, карайки читателя да се замисли – колко здрава е нишката, която го свързва с рода и корените му?
„Сила“ е думата, която свързва седемте героини, споделя авторката. Този път тя подчертава, че е искала да разкаже за силата на българската жена, а Балканът се превръща в нейно убежище, нейна територия.
Успехи и отличия
През 2023 г. Виктория Бешлийска е обявена за най-четения съвременен български автор за 2022 г. от Столична библиотека, редом със Здравка Евтимова и Георги Бърдаров – а през 2025 г. тя печели престижното отличие „Писател на годината“ за 2024 г., отново на Столична библиотека. Носител е и на други отличия, сред които Почетен знак „Стоян Михайловски“.
Страхотна новина е, че романите на Виктория Бешлийска официално стават част от каталога на една от водещите световни литературни агенции – Curtis Brown. Това открива нови възможности за международно разпространение, като книгите ѝ могат да бъдат преведени на различни езици и да достигнат до хиляди читатели по света.
Авторката споделя, че с нетърпение очаква реакциите на чуждестранната аудитория към специфичната атмосфера на българската история, култура и душевност, заложени в нейните произведения. „Дали сърцето на читателя трепва различно спрямо езика, на който говори?“ – пита тя, вълнувайки се от предстоящите срещи между историите ѝ и новите читатели.
Виж още: Топ 100 книги за 2024 — част 1
Книгите на Виктория Бешлийска съживяват един изгубен свят – този на древните занаяти, обредите и езика, който носи душата на българската идентичност. Те ни връщат към корените, но и ни карат да се замислим за бъдещето. Тя доказва, че думите имат сила – да изграждат, да свързват и да оставят следа.
Други статии
Все още няма коментар.