Разказвачите: Интервю с Виктория Бешлийска

Разказвачите: Интервю с Виктория Бешлийска

май 22, 2024
Категория: Публикации
0 457 0
Разказвачите: Интервю с Виктория Бешлийска

Разказвачите: Интервю с Виктория Бешлийска

За да отбележим 24 май, започнахме поредица от интервюта със съвременни български автори. Поканихме ги да споделят своите наблюдения, послания и мисли за новата българска литература, писането, четенето на роден език и това колко е важно да съхраним старите думи.

В тази публикация представяме една дама, чиято любов към думите предопределя и професионалния ѝ път.

Виктория Бешлийска е филолог по образование и откривател по призвание. Работила е като учител и редактор на художествена литература. Създател е на „По дирите на думите“ – блог, който събира стари български думи, лични спомени и истории. Автор е на книгите „Глина“ и „Сърце“.

Снимка: Невена Рикова

Каква промяна наблюдавате в съвременната българска литература? Има ли нещо, което различава новите български книги от тези преди 20 години и има ли изразени тенденции?

Промяната е подем – силен, осезаем, впечатляващ подем на съвременната българска литература. Много млади автори се заявяват на полето на словото и все повече български книги получават признание навън чрез преводи на различни езици и престижни награди. Всъщност това не трябва да ни изненадва. Би следвало да гледаме на този подем като на закономерност, идваща от историята и духа на езика ни, като едно дълго отлагано негово съживяване.

Различното днес спрямо времето преди 20 години може би е многообразието – жанрово и тематично, което има връзка и с преводната литература у нас, отразяваща актуални търсения и предпочитания извън България. Профилът на днешния български автор също е различен – той често идва от професионална среда, която е извън сферата на филологията, внася друг опит и друга енергия на ниво език и на ниво сюжет, а това със сигурност променя облика на литературата. Вероятно ще отнеме време на литературните изследователи да определят качествата на тази промяна от някаква дистанция, но е факт, че ние вече я четем.

Глина, Виктория Бешлийска

Една от социалните каузи, които Orange подкрепя, е свързана с функционалната неграмотност сред младите хора. Как да възпитаваме читатели (с критично мислене) в дигиталната ера и как да провокираме интереса им към българските автори?

От личния си опит на база множество срещи с учащи в цялата страна мога да споделя, че значителна част от тях са четящи. Само че не четат онова, което хората от моето поколение сме чели някога и вероятно заради това ни се струват „неграмотни“. Не казвам, че липсват обективни доказателства за обратното, но не съм съгласна с общото клеймо.

За да възпитаме критично мислене у младите хора, е редно да поддържаме един много фин, много важен баланс. От една страна, като ги насочваме към класически произведения с доказана стойност в културата, но от друга, като ги оставим сами да си избират книги. Свободата е ключ към желанието за четене – това да се оставиш нещо в библиотеката или в книжарницата „да те извика“, „да те грабне“, да почувстваш, че е в съзвучие с някаква твоя вътрешна нужда в момента. За мен като майка на две деца, едното от които тийнейджър, това е водещо. Дигиталната ера има и своите добри страни по отношение на четенето. Много сериали, до които децата имат лесен достъп, стъпват на художествена литература и събуждат интерес към определени автори и произведения. Така че всичко е въпрос на отворен, градивен диалог с децата – хубаво е да познаваме нещата, които харесват, за да можем и ние да им споделим онези, които ни вълнуват. Така книгите ни в един момент стават общи, а младите читатели изграждат личен вкус за литература.

Колкото до провокирането на интереса към български автори, смятам, че добре работят срещите на живо. Непосредственият контакт с писателите може да провокира съзнанието, въображението и търсенията на младите хора.

Кои книги ще препоръчате за първа среща със съвременната българска литература?

Четенето е комплексен процес. Ние четем не само за да израстваме научно, културно и духовно, но и защото в различните си дни имаме своите малки човешки потребности. Затова всеки читател би имал своята различна лична първа среща според това какво предпочита като цяло, в какъв етап от живота се намира, къде и кога ще чете, дори с кого или на кого ще чете – това също влияе на избора. Мога да споделя няколко книги, които през последната година дойдоха в точния момент при мен. Новото издание на „Девет зайци“ на Виргиния Захариева, „Лиза, пътуване с Багряна“ на Боряна Дукова, „Трето царство“ на Костадина Костова и чаканият с нетърпение от мен „Елексир“ на Капка Касабова са такива. Отвъд конкретното съзвучие помежду ни, това са дълбоки, вълнуващи и блестящи с езика си творби.  

Виж още: Разказвачите: Интервю с Костадина Костова

Защо е важно да четем на български, независимо дали български или преводни книги? При наличието на огромно разнообразие от книги в оригинал, как да съхраним и поддържаме интереса към четенето на български език?

Всеки майчин език е език на душата и като наш роден, българският носи уюта и сигурността на дома. Когато четем, говорим и пишем на него, ние влизаме в дълбок контакт със самите себе си, заздравяваме вътрешните си центрове, откриваме нещата, които носим по наследство. На родния си език можем да изразим всичко и да разберем всичко, той е даденост, която лесно може да се превърне в богатство, ако го обгрижваме и пазим, ако – чисто и просто – милеем за него.

Може би с оглед на съвременността ни, някой би казал, че е по-добре всички да говорим на един универсален език, какъвто е английският, за да се разбираме по-добре помежду си. Но можеш да разбереш другия, когато го опознаеш, а за да го опознаеш, трябва да знаеш ти кой си, откъде идваш и каква култура носиш. Така по-адекватно се намират общите черти с онези, които седят срещу нас. За да изразим всичко това, първо трябва да можем да го кажем на родния си език. Четенето помага.

Преводната литература също е важна за пълноценния литературен опит. Добрият преводач е творец, откривател и изобретател в света на думите, който успява да съчетае енергията на два езика. Чрез преводите на художествена литература езикът ни се освежава и разраства.

Сърце, Виктория Бешлийска

На коя стара българска дума бихте вдъхнали нов живот?

Много харесвам думата „буквам“ и напоследък често я употребявам. Ползва се за пламък и означава да излезеш изведнъж. Струва ми се съзвучна с Деня на българската писменост и култура. Онази искра на любознателността, която води към просвещение, трябва да буква у децата и младите. Ние, по-зрелите хора, сме тези, чиято е отговорността да я палят и поддържат. Нека я поемем съзнателно и със сърце!

Честит празник!

Красотата на родния език може да откриеш във всяка книга – преводна или от български автор в Orange.

Определям се като ентусиаст на тема книги, кино и кучета. Завършила съм книгоиздаване и реклама и се опитвам да съчетая най-доброто и от двата свята като маркетинг специалист за Orange.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *