За да отбележим 24 май, започнахме поредица от интервюта със съвременни български автори. Поканихме ги да споделят своите наблюдения, послания и мисли за новата българска литература, писането, четенето на роден език и това колко е важно да съхраним старите думи.
В тази публикация представяме една дама, чиято любов към думите предопределя и професионалния ѝ път.
Виктория Бешлийска е филолог по образование и откривател по призвание. Работила е като учител и редактор на художествена литература. Създател е на „По дирите на думите“ – блог, който събира стари български думи, лични спомени и истории. Автор е на книгите „Глина“ и „Сърце“.
Каква промяна наблюдавате в съвременната българска литература? Има ли нещо, което различава новите български книги от тези преди 20 години и има ли изразени тенденции?
Промяната е подем – силен, осезаем, впечатляващ подем на съвременната българска литература. Много млади автори се заявяват на полето на словото и все повече български книги получават признание навън чрез преводи на различни езици и престижни награди. Всъщност това не трябва да ни изненадва. Би следвало да гледаме на този подем като на закономерност, идваща от историята и духа на езика ни, като едно дълго отлагано негово съживяване.
Различното днес спрямо времето преди 20 години може би е многообразието – жанрово и тематично, което има връзка и с преводната литература у нас, отразяваща актуални търсения и предпочитания извън България. Профилът на днешния български автор също е различен – той често идва от професионална среда, която е извън сферата на филологията, внася друг опит и друга енергия на ниво език и на ниво сюжет, а това със сигурност променя облика на литературата. Вероятно ще отнеме време на литературните изследователи да определят качествата на тази промяна от някаква дистанция, но е факт, че ние вече я четем.
Една от социалните каузи, които Orange подкрепя, е свързана с функционалната неграмотност сред младите хора. Как да възпитаваме читатели (с критично мислене) в дигиталната ера и как да провокираме интереса им към българските автори?
От личния си опит на база множество срещи с учащи в цялата страна мога да споделя, че значителна част от тях са четящи. Само че не четат онова, което хората от моето поколение сме чели някога и вероятно заради това ни се струват „неграмотни“. Не казвам, че липсват обективни доказателства за обратното, но не съм съгласна с общото клеймо.
За да възпитаме критично мислене у младите хора, е редно да поддържаме един много фин, много важен баланс. От една страна, като ги насочваме към класически произведения с доказана стойност в културата, но от друга, като ги оставим сами да си избират книги. Свободата е ключ към желанието за четене – това да се оставиш нещо в библиотеката или в книжарницата „да те извика“, „да те грабне“, да почувстваш, че е в съзвучие с някаква твоя вътрешна нужда в момента. За мен като майка на две деца, едното от които тийнейджър, това е водещо. Дигиталната ера има и своите добри страни по отношение на четенето. Много сериали, до които децата имат лесен достъп, стъпват на художествена литература и събуждат интерес към определени автори и произведения. Така че всичко е въпрос на отворен, градивен диалог с децата – хубаво е да познаваме нещата, които харесват, за да можем и ние да им споделим онези, които ни вълнуват. Така книгите ни в един момент стават общи, а младите читатели изграждат личен вкус за литература.
Колкото до провокирането на интереса към български автори, смятам, че добре работят срещите на живо. Непосредственият контакт с писателите може да провокира съзнанието, въображението и търсенията на младите хора.
Кои книги ще препоръчате за първа среща със съвременната българска литература?
Четенето е комплексен процес. Ние четем не само за да израстваме научно, културно и духовно, но и защото в различните си дни имаме своите малки човешки потребности. Затова всеки читател би имал своята различна лична първа среща според това какво предпочита като цяло, в какъв етап от живота се намира, къде и кога ще чете, дори с кого или на кого ще чете – това също влияе на избора. Мога да споделя няколко книги, които през последната година дойдоха в точния момент при мен. Новото издание на „Девет зайци“ на Виргиния Захариева, „Лиза, пътуване с Багряна“ на Боряна Дукова, „Трето царство“ на Костадина Костова и чаканият с нетърпение от мен „Елексир“ на Капка Касабова са такива. Отвъд конкретното съзвучие помежду ни, това са дълбоки, вълнуващи и блестящи с езика си творби.
Виж още: Разказвачите: Интервю с Костадина Костова
Защо е важно да четем на български, независимо дали български или преводни книги? При наличието на огромно разнообразие от книги в оригинал, как да съхраним и поддържаме интереса към четенето на български език?
Всеки майчин език е език на душата и като наш роден, българският носи уюта и сигурността на дома. Когато четем, говорим и пишем на него, ние влизаме в дълбок контакт със самите себе си, заздравяваме вътрешните си центрове, откриваме нещата, които носим по наследство. На родния си език можем да изразим всичко и да разберем всичко, той е даденост, която лесно може да се превърне в богатство, ако го обгрижваме и пазим, ако – чисто и просто – милеем за него.
Може би с оглед на съвременността ни, някой би казал, че е по-добре всички да говорим на един универсален език, какъвто е английският, за да се разбираме по-добре помежду си. Но можеш да разбереш другия, когато го опознаеш, а за да го опознаеш, трябва да знаеш ти кой си, откъде идваш и каква култура носиш. Така по-адекватно се намират общите черти с онези, които седят срещу нас. За да изразим всичко това, първо трябва да можем да го кажем на родния си език. Четенето помага.
Преводната литература също е важна за пълноценния литературен опит. Добрият преводач е творец, откривател и изобретател в света на думите, който успява да съчетае енергията на два езика. Чрез преводите на художествена литература езикът ни се освежава и разраства.
На коя стара българска дума бихте вдъхнали нов живот?
Много харесвам думата „буквам“ и напоследък често я употребявам. Ползва се за пламък и означава да излезеш изведнъж. Струва ми се съзвучна с Деня на българската писменост и култура. Онази искра на любознателността, която води към просвещение, трябва да буква у децата и младите. Ние, по-зрелите хора, сме тези, чиято е отговорността да я палят и поддържат. Нека я поемем съзнателно и със сърце!
Честит празник!
Красотата на родния език може да откриеш във всяка книга – преводна или от български автор в Orange.
Разказвачите: Интервю с Мария Касимова-Моасе
Разказвачите: Интервю с Костадина Костова
Духовността и книжовната сила на един народ се определя от минало, настояще и бъдеще!
В никой случай не желая универсален език! Българският език, моят език е пребъднал през вековете и в един момент да се откажа от него в името на универсален език – никога! И без това, изкуствения интелект се развива, ще правим роботчета, които ще ни превеждат на всякакви езици, ще ни чистят, ще ни сервират кафето, за да имаме повече време за четене. Четенето е проблемен процес сред младите учащи в момента. Огромна е разликата между представата за четене и ползата от самото четене! Факта че ще седиш на едно място и ще кълвеш буквите е стресиращо за повече от половината попитани: желаят ли да четат?
Четенето е трудоемко и в един момент физиолозите сравняват умственото натоварване с физиологичното натоварване. Каква е разликата между един тинейджър с книга в ръка и друг тинейджър в спортната зала с гири в ръка? Общото е че и при двамата има натоварване. Но, резултатът е различен: единият печели познание, а другият печели сила. Интересен е самият подход към четене. Много психолози обръщат внимание на този детайл. Съзнанието трябва да се подготви за нова информация. Трябва подготовка за четене. Трябва определено време за четене. И не се знае, ако стане увлекателно, дали няма да отнеме още време?!
Всичко зависи от интересите, от предпочитанията и нагласите на отделния човек. При учащите е друго: там четеш, за да усвоиш определен научен материал – едва ли не, задължително. Ако аз чета книга за развлечение, едва ли, един ученик си учи уроците за развлечение?! И стигаме до големият въпрос: колко видове четене има?
Ами да, Активно и Пасивно четене!
Активното четене е когато влагаш усилие да научиш и разбереш нещо, докато при Пасивното четене се носиш ефирно по редовете.
Ролята на Педагога е да подготви съзнанието на учениците за нова информация, да приложи интересни методи в учебният процес, за да бъде интересно и увлекателно.
Има ли някъде училище, когато звънецът бие, часът приключва и учениците не желаят да си тръгват? Стоят по местата си. Колко учители могат да се похвалят с такова нещо? Аз когато бях ученик в Техникума по Индустриална Химия в гр. Плевен, в час по Физика при учителката Ирена Борисова ние остахме, не си тръгнахме. Тя ни преподаваше много увлекателно за Лазерният лъч и неговото приложение. Тогава нямаш джиесеми, нямаше интернет, нямаш социални мрежи. Единствената социална мрежа беше преподавател – ученици. И много пъти съм се питал, кое ни задържа? Може би, интересът към новата информация, деликатно преподадена с финес! За да обучиш определена група, трябва предварително да подготвиш тази група.
Че, те и рибарите, когато отиват да ловят риба, хвърлят захранка да дойде рибата.