Цитати от любимите ни български исторически романи

Цитати от любимите ни български исторически романи

март 2, 2016
Категория: Публикации
0 7935 19
Цитати от любимите ни български исторически романи

Цитати от любимите ни български исторически романи

Любимите ни български исторически романи са наистина много и трудни за изброяване.

Има десетки книги, които са оставили следи в литературата и културата на българина. Силата и влиянието книгите на Иван Вазов, Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Караславов, Дончо Цончев, Вера Мутафчиева, Ивайло Петров, Фани Попова-Мутафова, Николай Хайтов, Атнон Дончев, Стефан Цанев… Очевидно е, че е невъзможно всички да бъдат събрани в един текст. Така че държим да уточним още в началото субективността на настоящия текст. Ще се радваме и вие да ни споделите любимите си цитати.

Железният светилник, Димитър Талев

Железният светилник, Димитър Талев

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.” 

“А сега – сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка – не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.” 

Виж още: 10 от най-добрите исторически романи на всички времена

Тютюн, Димитър Димов

Тютюн, Димитър Димов

“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.” 

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” 

“Познатият глас, тъмните очи парализираха мисълта й, подчиняваха волята й, обхващаха цялото й същество с магията на октомврийския следобед преди четири години, когато го видя за първи път. Някаква сила я тласкаше отново към мъчителното и сладостно чувство на миналото.”

“Тези светове я привличаха и омайваха с безуспешните усилия на героите си да се спасят от себе си, с удачната красота на драмите и пороците си.”

“И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.“

Гераците, Елин Пелин

Гераците, Елин Пелин

“Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — мека, блага, изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край, че тоя свят не ще се тъй да дърви, а един ден ще се оправи.”

“Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”

“Павел отвори очи и я погледна студено, недружелюбно, като че искаше да и каже махни се оттук! Тя разбра. От удареното й сърце протече кръв, но тя държеше до гърдите си своето мечтано щастие, своите блянове, своите надежди, своето едничко свето упование и не искаше да го изпусне, а искаше да го вземе, да го завладее, да го има.“

Виж още: Най-търсените любовни исторически романи

Хайка за вълци, Ивайло Петров

Хайка за вълци, Ивайло Петров

“Който отмъщава и убива дори на законно основание, като мисли, че ще премахне едно зло, той причинява друго зло. Да убиеш убиеца на брат си, ще причиниш на близките му, които са невинни, същото зло, което е причинил на твоите близки. Вместо десет ще страдат двайсет души – злото е отмъстено, но не и премахнато.”

“Всички знаем народната поговорка „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Какво иска да каже народът с тази поговорка? Че не на бога се надява, защото го няма никакъв, а на себе си. Простият народ сам от опит е разбрал тази истина, а вие, поповете, му бъркате ума и го заблуждавате. Толкова несправедливост, толкова глад и болести, толкова човешки трагедии има на този свят, а вашият всемогъщ бог седи горе със скръстени ръце и гледа сеир. Иди, та му вярвай след това.”

Осъдени души, Димитър Димов

Осъдени души, Димитър Димов

“Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително „не“. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.”

“Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”

Виж още: Най-добрите писатели на исторически романи

Антихрист, Емилиян Станев

Антихрист, Емилиян Станев

“Събуждам се сутрин след тежък сън, вслушвам се в себе си и питам душата: „Що ти е сега, скитнице небесна и поднебесна?“ А тя се смее като дете след плач и пак чака, жадна за нови страдания.” 

“Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.”

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *