Романът „Север и Юг” (изд. Апостроф) от Елизабет Гаскел е една от онези книги, които като започнеш да четеш и не можеш да оставиш и за миг. А след прочита дълго преосмисляш историите и тълкуваш нравствените уроци, които повествованието ти поднася.
Творбата представлява един социален роман, който обхваща редица теми и проблеми, приложими и към нашето съвремие. Разглежда се темата за любовта, за смъртта, за човешкото израстване, за социалната несправедливост, за богатството и бедността. Всички теми се преплитат, изграждайки една прекрасна творба, която ни дава пример за това как трябва да се борим с трудностите и винаги да имаме вяра и цел.
Главната героиня Маргарет Хейл се сблъсква с редица трудности в живота си. След като губи родителите си и се среща с неизбежността на смъртта, тя все още вярва в доброто, в смисъла на съществуването. И в нейните думи проличава нравствената ѝ сила: „Ако съм предотвратила дори един удар, една жестокост, която инак би била извършена, значи съм се държала като истинска жена.”
Оформянето на нейните житейски възгледи се дължи и на социалните борби, на които тя става свидетел. Сблъсъкът между търговците фабриканти и бедните работници развиват у Маргарет чувство за справедливост и чест. Елизабет Гаскел умело и плавно разкрива тази борба между класите, без да разкрива личните си пристрастия нито към едното съсловие, нито към другото. Читателят сам изгражда своята нагласа към този проблем.
На фона на толкова много раздели, смърт, бедност и тъга се заражда и разцъфтява една красива любовна история, която придава на целия сюжет едно напрегнато очакване. Ражда се една надежда. И на финала, разбира се, любовта се оказва спасение за героите.
Всичко това е предадено с лек и умерен хумор, с едно изкусно художествено майсторство, които превръщат романа „Север и юг” в любима моя книга, която препоръчвам задължително да се прочете. За финал съм подбрала няколко от любимите ми цитати, които се надявам да ви докоснат така, както повлияха и на мен:
„Не смятам себелюбивите, търсещи сладострастие хора за достойни за моята омраза, аз просто ги презирам заради слабостта на характера им.”
„Хайде, мое клето малко сърце, възрадвай се и бъди смело! Щом сме отхвърлени и оставени сами, ще трябва здраво да се държим един за друг.”
„Ние сме твърде големи приятели, та шумоленето на парите да се настанява между нас.”
„Минало е – грехът е сторен. Сега трябва да го оставя зад гърба си и ако мога, да се постарая занапред винаги да внимавам.”
„Не бива да мисля толкова за влиянието, което събитията оказват върху мен, ами за това, какво дават на останалите, щом искам да имам правилна преценка, а сърцето ми да е доверчиво и изпълнено с надежда.”
Книгата е на издателство Апостроф и можете да я поръчате онлайн от Orange center тук
Автор: Анна Червенкова
Какво ново в света на Schleich?
7 Wonders Duel – игра за милиони
Все още няма коментар.