Препоръчано от книжаря: „Дългата земя“

Защо се препоръчва трудно научна фантастика? Защото това е жанр, който не може да бъде преглътнат от всеки. Смесицата между фикцията и науката е толкова странна комбинация и все пак изглежда някак естествено. В някакъв момент всяко научно откритие, не е било нищо друго освен фантастично магическо явление.

Един красив екземпляр на научнофантастичния жанр, достоен за препоръка, е „Дългата земя“ от Тери Пратчет и Стивън Бакстър. Това е едно бижу, за което не е нужно да си специалист по физика, математика, роботика, религия или философия, но интересът в подобни научни сфери само може да помогне за по-дълбокото потапяне в света, или по-скоро световете.

Читателят бива поведен на едно невероятно пътешествие през множество от паралелни светове, които са точно на крачка разстояние. На борда на кораба „Марк Твен“ сме. Екипажът се състои от Джошуа Валиенте, особен младеж, с интересна рождена история, отгледан от група монахини, със съмнително минало, притежаващ невероятното умение да пътува между световете без степър, а също и Лобсанг, надут и високомерен, бързо учещ се изкуствен интелект, който твърди, че е прероден тибетец.

През прозореца се виждат световете, през които преминава тази особена комбина. Някои от тях са точно като Земята, други са студени и неприветливи, трети са изгорени и сухи, четвърти са съставени предимно от вода, но всички си приличат по това, че няма хора на тях – освен бързо разпространяващите се заселници. Представителите на флората и фауната в различните светове могат да са точно като тези на Базовата Земя, но могат и да са еволюирали в нещо различно и непознато, а защо не и срещи с видове, които са отдавна изчезнали за нас. Но в никакъв случай не пътуваме през времето, просто темповете на развитие са различни.

Това определено не е едно от онези четива, които да погълнеш на две бири време в някой слънчев следобед. Кара те да мислиш, или поне аз мислих доста. Въпросите ме блъскаха постоянно. Какво би било ако наистина се открие пред нас възможност, която да превърне невъзобновяемите природни ресурси в безкрайни природни ресурси? Нашето съществуване като разумни същества грешка ли е? Чиста случайност? Или това е бил естественият развой на историята? Къде е границата между невинното приключенско изследване на нови земи и манията по завладяването им? Отношенията с хората ли ни помагат да пораснем или липсата на такива? Пренасянето на съзнание в машина, може ли да бъде вид прераждане? Какво значи да си човек? Защо съществуваме? С каква цел сме тук?

„Дългата земя“  е заглавие, което си заслужава, заради темите, които разглежда и заради въпросите, които няма как да не се оформят. Свят пълен с герои, които да обичаш, които да мразиш, на които да симпатизираш, въпреки че първоначално си ненавиждал.  Научно, фантастично, пренасящо те в друг свят, само на страница разстояние.

АВТОР: СТЕФАНКА МИТЕВА, ORANGE CENTER THE MALL