„Човекът сянка“ – ватманът на черния влак
Автор: Коуди Макфейдън
Оригинално заглавие: Shadow man (Smoky Barett, #1)
Година на издаване: 2017
Издателство: Сиела
Превод от английски: Коста Сивов
Дизайн на корицата: Живко Петров
По принцип не съм почитател на трилърите и криминалните романи. Избягвам сюжети, в които главният герой е ченге, детектив и т.н. Но когато става дума за кръвожаден убиец, обявил себе си за последовател на Джак Изкормвача, нямаше как да пропусна. И за пореден път да установя колко болни сме хората в желанието си да четем и гледаме възможно най-ужасяващите сцени на човешка кръвожадност и това да ни носи удовлетворение и същевременно да се ужасяваме от вероятността да се случат.
„Човекът сянка“ е първият от поредица от пет романа, в главната роля на които е агент Смоуки Барет – истински професионалист в своя отдел НЦАЖП (Национален център за анализ на жестоки престъпления). Тя е свидетел на безбройните чудовища и побъркани изроди, които дебнат в сенките и се вълнуват от възможността да убият по най-извратения начин и същевременно тя е причината да бъдат измъкнати от там и да се видят истинските им лица.
Както споменах по-горе, вдъхновителят на сюжета е Джак Изкормвача – неразкрит сериен убиец, който през средата на 19 в. в Англия е преследван за жестокото убийство на пет жени, всички от тях проститутки. В „Човекът сянка“ убиецът също преследва и убива жени, които по някакъв начин са замесени в порно индустрията и смята себе си за наследник на Джак. Подписва писмата си до агент Барет с „От Ада, Джак Младши“, запазена марка на Изкормвача.
„Не съм бил жертва на сексуално или физическо насилие като малък. Не съм се подмокрял нощно време и не съм измъчвал животни. Аз съм нещо много по-чисто. Аз съм завет.“
Джак Младши
Смоуки Барет става жертва на Джоузеф Сандс, поредният убиец, който, както разбираме от ретроспекциите, които ни връщат шест месеца преди началото на историята в книгата, влиза в дома на агент Барет, убивайки детето й и съпруга й, след което се гаври с нея, изнасилва я и оставя белези по лицето и тялото й за цял живот. Половин година Барет е в шок. Не си представя някога да се върне отново на работа, сънува три еднакви кошмара всяка нощ и се буди с писъци в малките часове на нощта. Постепенно успява да се съвземе с помощта на психиатъра си и страхотния екип, който я чака да се върне, за да я подкрепи и да й помогне да се възстанови. Осъзнавайки, че винаги е била едно цяло със „стоманената птичка в ръката й“, агент Барет отново е в играта, а необходимостта й в екипа се засилва още повече с появата на нов случай на кръвожадно убийство, в което нейна близка приятелка от детство е била изнасилена, бита и изкормена пред очите на десетгодишната си дъщеря, след което трупът е завързан за дъщеря й, лице в лице, за три дни. Малката Бони е опряла буза в лицето на майка си и е изпаднала в състояние на кататония. И това е само началото. Ужасът е в това, че Джак Младши ще прекрачи границата на своите порнозвезди и ще постави в див ужас всички близки на агент Барет. Защото някъде зад ъгъла се крие един кръговрат от кошмари, които той режисира и в които главният герой е неговият Абърлайн – агент Смоуки Барет (Абърлайн е името на детектива, който преследва Джак Изкорвача, но така и не успява да го залови).
Историята е много динамична – улика след улика читателят е заблуден за това кой е истинският убиец, един ли е или са повече, каква е връзката му с агент Барет, кой от целия й екип ще доживее края на историята. Каква е причината Джак Младши да е толкова уверен в родствеността си с Изкормвача? И чие убийство ще бъде по-жестоко от предишното?
Едно от красивите неща е връзката между десетгодишната Бони, чиято майка е убита пред очите ѝ, и агент Барет, изгубила по същия кръвожаден начин семейството си. Като единствен жив близък на момиченцето (Смоуки и майката на Бони са или приятелки от ученички), Барет взима попечителство над нея и се надявам в следващите романи двете да се излекуват една друга и да успеят да постигнат уюта и любовта на майчината връзка. Но най-вече се надявам да оцелеят.
Действието блъска читателя в стени от ужас, съжаление, привързаност, шок, отвращение, омраза. За да се подготвите за „черния влак“, който тепърва поема по своя маршрут от първа гара „Човекът сянка“.
„Черният влак е различен.
Черния влак се движи по релси, направени от хрущящи, смачкани неща. Той е влакът, на който хора като Джак Младши се возят. Задвижван е от убийства, секс и писъци. Прилича на голяма, черна, кръвопиеща змия с колела. Ако скочиш от влака на живота и побегнеш през гората, ще намериш черния влак. Можеш да вървеш до релсите му, да бягаш от него, когато преминава, и да зърнеш жалката картинка във всеки един от вагоните му. Качи се на борда, разходи се покрай труповете му, покрай шепотите и костите, и ще стигнеш докондуктора. То е чудовището, което преследваш, и има много лица.“
П.П. Ако ви допадне „Човекът сянка“, препоръчвам и „Съседката“[1] от Джак Кетчъм. В своите скромни 260 стр. тази книжка ще ви свали в едно влажно мазе, в което ужас, похот, лудост и омраза се изсипват върху осиротяла тинейджърка и нейната осакатена сестра. На тихата уличка историята на лудата леля на двете момичета и нейните афектирани синове е разказана от едно момче, което се бори между любовта и злото, вината и страхът. В коментар към книгата Стивън Кинг казва, че романът „не само обещава ужас, но и наистина го предизвиква.“Абсолютно съгласна съм.
[1] Историята е вдъхновена от действителен случай от 50-те години на XX в., който се развива в Инданаполис, град в Индиана, САЩ. Повече подробности може да прочетете тук: http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/ubiystvoto-na-silviya-laykans/
АВТОР:ВЕРДЖИНИЯ ГЕОРГИЕВА, ORANGE CENTER SERDIKA
Все още няма коментар.