5 емблематични песни, изпълнени от Крис Корнел

5 емблематични песни, изпълнени от Крис Корнел

август 8, 2017
Категория: Личности, Ревюта
0 1818 6
5 емблематични песни, изпълнени от Крис Корнел

5 емблематични песни, изпълнени от Крис Корнел

Крис Корнел остави огромна дупка в музикалното творчество на света не с всичко, което е сътворил до сега, а с липсата си и всичко онова, което е можел да направи още. В тези месеци на тъга и загуба се връщаме към неговите най-емблематични песни. Текстове, които са ни водили по дирите на своите младини, намирали сме себе си в тях и сме откривали мъката си и страданието, което ни е пробождало с кинжали право в онази част от нас, за която този невероятен глас пееше.

Позволявам си да перифразирам следващите 5 песни и техните текстове – така както съм ги усещал някога и чувам сега.

 

 

Audioslave – „Show Me How To Live“ 

 

A telephone in my heart

Someone get me a priest

To put my mind to bed

This ringing in my head

Is this a cure or is this a disease

 

Беше толкова отдавна по Mtv. Един ритъм, който отеква в мен и до днес. Едни рифове, каращи ни да размърдаме глави в такт. Един глас издигнал настояващ рев:

 

Nail in my head, from my creator

You gave me life, now show me how to live

 

Бившите музиканти от Rage Against The Machine са виновни за спирането на всяко занимание и обръщането на вниманието ни към екрана, но Крис Корнел е този, който пъхна ръка в сърцата ни и с гласа си свърза желанията ни.

Тази песен ще остане една от най-любимите песни за път. С послание за свобода и бягство, за възмъжаване и поемане на отговорност. С цел и посока, дори и да води до край, който така или иначе е неизбежен. 

 

You thought you made a man

You better think again

Before my role defines you

 

Въпросът е дали всички се научихме как да живеем или само се мотаем тук на този свят и се ядосваме на тези, които са ни дарили с възможността да дишаме, мислим и държим бъдещето си в ръце. 

 

Chris Cornell – „You Know My Name“  

 

I’ve seen angels fall from blinding heights

But you yourself are nothing so divine

Just next in line

 

Соловата кариера бе неизбежна за този неповторим музикант. Той ни удари с песен към филма на небезизвестният агент 007 и това отвори вратите на таланта му към домовете на хора, които не бяха слушали групите му, не бяха запознати с творчеството му и най-важното, не бяха се докосвали до магнетизма наречен: Крис Корнел. 

The coldest blood runs through my veins

You know my name

 

Вече всички знаем неговото име!

 

 Audioslave – „Be Yourself“ 

 

Someone finds salvation in everyone

Another only pain

Someone tries to hide themself

Down inside himself he prays

Someone swears their true love

Until the end of time

Another runs away

separate or united?

Healthy or insane?

 

Да бъдеш себе си! Който и да съм аз, а ти? Колко хубаво казано. Надежда, дори в тъгата, дори в загубата. Утеха, че въпреки всички твои усилия, най-важното е, че си бил себе си накрая! Без преструвки, без угризения.

Има всички ни. В кубчета от самота, в пространството зад нашите очи, затворени там и търсещи себе си. Решаващи проблемите си по собствени начини.

 

Someone falls to pieces

Sleeping all alone

Someone kills the pain

Spinning in the silence

To finally drift away

 

Дори да не виждаме вече изход бихме могли да намерим място където да се скрием за миг, за да вземем глътка свеж въздух, да спрем сърцето си от тичащия ритъм. Да се огледаме отново вече с ясен поглед без сълзи.

 

And even when you’ve paid enough, been pulled apart or been held up

With every single memory of the good or bad faces of luck

don’t lose any sleep tonight

I’m sure everything will end up alright

 

Все пак: ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ, Е НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ.

 

 

Soundgarden – „Black Hole Sun“ 

 

Times are gone for honest men

And sometimes far too long for snakes

In my shoes, a walking sleep

And my youth I pray to keep

Heaven sent hell away

No one sings like you anymore

 

Часовникът превъртя своите стрелки и сега отново сме началото на 90-те. Китарни струни подхващат мелодия, тъжна и емблематична за своето време. Прелюдия към впечатляващият глас на Крис и думите, които излизат от черната дупка, наричащ я Слънце. Предвестник на едно неминуемо бъдеще, в което ще сме само пепел изгорени в себе си.

Скрити под маска, лицата ни смесени в чувства. Като енергийни вампири се носим по улиците и поздравяваме с усмивка всяка наша следваща жертва.

 https://www.youtube.com/watch?v=ltc5EsuyBh4

In my eyes

Indisposed

In disguise

As no one knows

Hides the face

Lies the snake

And the sun

In my disgrace

 

Но това не е изход, а само молба за дъжд, който да изтрие фалшивия грим и да покаже голите кокали на нашите опетнени души.

Толкова време е минало, толкова тъжна е мелодията, а някак е все така настояща. Като че ли човек не се е променил под кожата си, съскащ и навит като змия.

 

Audioslave – „Like a Stone“ 

 

On a cobweb afternoon

In a room full of emptiness

By a freeway I confess

I was lost in the pages

Of a book full of death

Reading how we’ll die alone

And if we’re good, we’ll lay to rest

Anywhere we want to go

 

Впускам се в клипа на тази песен и се заглеждам в блуждаещите му сини очи. Там, през тях – може би е виждал живота си като празна стая. Вгледан в безнадеждността, като че ли неподготвен все още, започва песента. И от свита на кълбо душа, изправяща се пред света – думите му удрят ни като стена от мъка и тъга.

Със сините очи гледа към нас, но вижда само себе си, затворен в клетка, в книга на смъртта. Стая след стая чака фигурата с коса, за да може един ден да напише своето име върху камък.

Или може би вижда мястото, към което смята, че е принадлежал. Някой друг свят, който го е зовял.

Винаги съм мислел, че това е тъжна песен, но с намек за любов. Сега, четейки редовете, които Корнел е изпял, усещам като изповед и послание за помощ, достигащо до нас прекалено късно.

 

For all that I’ve blessed

And all that I’ve wronged

In dreams until my death

I will wander on

 

И на края в онази стая, в която чака търпеливо. Сам.

Отиде си от този свят.

 

Заглавна снимка:

Andreas Eldh

https://www.flickr.com/photos/eldh/3671610530

, , , ,

Появил съм се на този свят през мътните времена на 80-те (1986). Рожба на радиацията и страхът от промяна. Уважавам класиците в музиката и литературата, но винаги търся нещо ново, нещо интересно и нещо различно.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *