Крис Корнел остави огромна дупка в музикалното творчество на света не с всичко, което е сътворил до сега, а с липсата си и всичко онова, което е можел да направи още. В тези месеци на тъга и загуба се връщаме към неговите най-емблематични песни. Текстове, които са ни водили по дирите на своите младини, намирали сме себе си в тях и сме откривали мъката си и страданието, което ни е пробождало с кинжали право в онази част от нас, за която този невероятен глас пееше.
Позволявам си да перифразирам следващите 5 песни и техните текстове – така както съм ги усещал някога и чувам сега.
Audioslave – „Show Me How To Live“
A telephone in my heart
Someone get me a priest
To put my mind to bed
This ringing in my head
Is this a cure or is this a disease
Беше толкова отдавна по Mtv. Един ритъм, който отеква в мен и до днес. Едни рифове, каращи ни да размърдаме глави в такт. Един глас издигнал настояващ рев:
Nail in my head, from my creator
You gave me life, now show me how to live
Бившите музиканти от Rage Against The Machine са виновни за спирането на всяко занимание и обръщането на вниманието ни към екрана, но Крис Корнел е този, който пъхна ръка в сърцата ни и с гласа си свърза желанията ни.
Тази песен ще остане една от най-любимите песни за път. С послание за свобода и бягство, за възмъжаване и поемане на отговорност. С цел и посока, дори и да води до край, който така или иначе е неизбежен.
You thought you made a man
You better think again
Before my role defines you
Въпросът е дали всички се научихме как да живеем или само се мотаем тук на този свят и се ядосваме на тези, които са ни дарили с възможността да дишаме, мислим и държим бъдещето си в ръце.
Chris Cornell – „You Know My Name“
I’ve seen angels fall from blinding heights
But you yourself are nothing so divine
Just next in line
Соловата кариера бе неизбежна за този неповторим музикант. Той ни удари с песен към филма на небезизвестният агент 007 и това отвори вратите на таланта му към домовете на хора, които не бяха слушали групите му, не бяха запознати с творчеството му и най-важното, не бяха се докосвали до магнетизма наречен: Крис Корнел.
The coldest blood runs through my veins
You know my name
Вече всички знаем неговото име!
Audioslave – „Be Yourself“
Someone finds salvation in everyone
Another only pain
Someone tries to hide themself
Down inside himself he prays
Someone swears their true love
Until the end of time
Another runs away
separate or united?
Healthy or insane?
Да бъдеш себе си! Който и да съм аз, а ти? Колко хубаво казано. Надежда, дори в тъгата, дори в загубата. Утеха, че въпреки всички твои усилия, най-важното е, че си бил себе си накрая! Без преструвки, без угризения.
Има всички ни. В кубчета от самота, в пространството зад нашите очи, затворени там и търсещи себе си. Решаващи проблемите си по собствени начини.
Someone falls to pieces
Sleeping all alone
Someone kills the pain
Spinning in the silence
To finally drift away
Дори да не виждаме вече изход бихме могли да намерим място където да се скрием за миг, за да вземем глътка свеж въздух, да спрем сърцето си от тичащия ритъм. Да се огледаме отново вече с ясен поглед без сълзи.
And even when you’ve paid enough, been pulled apart or been held up
With every single memory of the good or bad faces of luck
don’t lose any sleep tonight
I’m sure everything will end up alright
Все пак: ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ, Е НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ.
Soundgarden – „Black Hole Sun“
Times are gone for honest men
And sometimes far too long for snakes
In my shoes, a walking sleep
And my youth I pray to keep
Heaven sent hell away
No one sings like you anymore
Часовникът превъртя своите стрелки и сега отново сме началото на 90-те. Китарни струни подхващат мелодия, тъжна и емблематична за своето време. Прелюдия към впечатляващият глас на Крис и думите, които излизат от черната дупка, наричащ я Слънце. Предвестник на едно неминуемо бъдеще, в което ще сме само пепел изгорени в себе си.
Скрити под маска, лицата ни смесени в чувства. Като енергийни вампири се носим по улиците и поздравяваме с усмивка всяка наша следваща жертва.
https://www.youtube.com/watch?v=ltc5EsuyBh4
In my eyes
Indisposed
In disguise
As no one knows
Hides the face
Lies the snake
And the sun
In my disgrace
Но това не е изход, а само молба за дъжд, който да изтрие фалшивия грим и да покаже голите кокали на нашите опетнени души.
Толкова време е минало, толкова тъжна е мелодията, а някак е все така настояща. Като че ли човек не се е променил под кожата си, съскащ и навит като змия.
Audioslave – „Like a Stone“
On a cobweb afternoon
In a room full of emptiness
By a freeway I confess
I was lost in the pages
Of a book full of death
Reading how we’ll die alone
And if we’re good, we’ll lay to rest
Anywhere we want to go
Впускам се в клипа на тази песен и се заглеждам в блуждаещите му сини очи. Там, през тях – може би е виждал живота си като празна стая. Вгледан в безнадеждността, като че ли неподготвен все още, започва песента. И от свита на кълбо душа, изправяща се пред света – думите му удрят ни като стена от мъка и тъга.
Със сините очи гледа към нас, но вижда само себе си, затворен в клетка, в книга на смъртта. Стая след стая чака фигурата с коса, за да може един ден да напише своето име върху камък.
Или може би вижда мястото, към което смята, че е принадлежал. Някой друг свят, който го е зовял.
Винаги съм мислел, че това е тъжна песен, но с намек за любов. Сега, четейки редовете, които Корнел е изпял, усещам като изповед и послание за помощ, достигащо до нас прекалено късно.
For all that I’ve blessed
And all that I’ve wronged
In dreams until my death
I will wander on
И на края в онази стая, в която чака търпеливо. Сам.
Отиде си от този свят.
Заглавна снимка:
Andreas Eldh
