За да почетем 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, подбрахме цитати от романа „Глина“, който олицетворява пъстротата и звучността на българския език.

Виктория Бешлийска е написала романа с любов към старите български думи, родната реч и традиционната българска култура и език, и тази любов е осезаема във всяко изречение.

Напомняме ти, че можеш да се възползваш от предложението на Orange Center за 24 май и да закупиш 4 книги на цената на 3 тук. Ние ти подаряваме книга, защото четенето е богатство.

Жара не бе мигнала цяла нощ. Като че ли кукувица кукаше в главата й и я караше да брои минутите до утрото. А те се търкаляха пред очите ѝ като похлупаци на счупени гърнета. Жара се въртеше ту на едната, ту на другата страна, косата ѝ се увиваше около нея и я душеше. Девойката се изправяше, за да я оправи, после пак лягаше на твърдия одър и се бореше с тъмата. Денят сякаш бе утаил цялата си тревога в котлето на нощта и сега то преливаше над сърцето ѝ.

С времето знаялицата бе научила, че има неща, които не се лекуват – като болките, трупани една в друга през годините, и че най-трудно заздравява душата на онзи, който сам не си прощава. Знаеше Зевна, че това е като да се опитва да шие гърлото на стовна, пълна с катран:  нито иглата ще пробие изпечената глина, нито бод ще задържи течността.

Жара единствена от всички девойки не се бе сплела днес и не носеше кърпа на главата си. Често ходеше така, като че нямаше сила, която да удържи нито косите й, нито нея. Другите момичета все ѝ думаха да се сплете, за да не ѝ завидят самодивите и да не я хванат лоши очи, но Жара не искаше и да чуе.

Велико, както и всички други, знаеше защо се надиграват моми и ергени. От незапомнени времена това беше начинът да се покажат едни на други, да се огледат, да подхвърлят помежду си някоя задявка. Събиранията около кладенците, седенките по къщите зимно време и хорàта по мегданите през пролетта и лятото бяха най-хубавите моменти, за да се срещнат младите, да си разменят дума или китка, да си оставят нишан и обещание в любов. Редки, но пъстри, тези моменти шареха живота им като шевици върху грубо платно и момичетата и момчетата за тях живееха.

Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в най-кървавата болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето каква е утехата – живот в повече.

Ето ни нас, мъжете – натоварили сме две коли с калени съдове, над които сме се морили дни наред, но те нито ще проговорят, нито ще ти се усмихнат. Малко хляб могат да ти изкарат, ала друго е женската работа. Тя ще размекне коравия залък, ще направи да ти е хубаво, да ти се радва окото, да прелива душата ти от цветове, от благоухания и радост. Жената ще те накара да искаш да се върнеш от оня край на света само защото е хубава.

Мисълта води ръката ти, но тя се пълни от две места: от окото и от сърцето. В твоя и в моя занаят колкото повече си видял с очите си и колкото повече си сложил в сърцето си, толкова повече умееш. Събирай свят и хора и чудесата сами ще излязат от ръцете ти!

Но ако човек не е устроен така, че пред най-голямата заплаха да събира смелост и да успява да надвие несигурността с последната жива клетка от тялото си, в която е скътал надежда, този свят отдавна да бе останал само със сушата, морето и рибите.

Ако си прочел вече „Глина“ на Виктория Бешлийска, сподели ни в коментар кой е цитатът от книгата, който ти е направил най-силно впечатление!

Възползвай се от нашето промоционално предложение само от 21.05. до 24.05.!