„Парижкият апартамент“ - ревю

„Парижкият апартамент“ – ревю

февруари 1, 2017
Категория: Ревюта
0 3669 2
„Парижкият апартамент“ – ревю

„Парижкият апартамент“ – ревю

„Парижкият апартамент“ ни запознава с две героини и ни пренася в два периода – сегашно време и времето на бел епок в Париж. Забележителни със своите характери, начин на мислене и живота, който живеят.

Първата от тях – Ейприл е оценителка на антични мебели. Разочарована от изневярата на мъжа си дори и за миг не се поколебава, когато й предлагат да замине за Париж, след като е намерен апартамент, пълен с антични мебели и още повече тайни. Пристигайки в Париж, тя се запознава и с младия адвокат, който представлява последната жива наемателка на апартамента. Именно той я запознава и с дневниците на втората героиня в романа – Март. Оказва се, че тя е била куртизантка, но не това е впечатляващото в нейния живот. Дневниците й са пълни с имената на Виктор Юго, Монтескьо и дори с това на един от най-известните художници – Болдини.

9786191511662И така Март, потиквана от омразата си към една жена – Жан Юго, всъщност ни разкрива и личната си история, а именно, че е незаконната дъщеря на Виктор Юго. Това е и причината, поради която тя е изоставена и живяла в лишения почти през целия си живот. В парижкия апартамент Ейприл и екипът й откриват и един портрет – този на Март, нарисуван от Болдини. Стойността на тази картина би могла да се оцени за милион. Дневниците също така ни разкриват, че Март е забременяла от мъжа на Жан Юго, в стремежа си да й отмъсти, след като разбира, че Болдини рисува картина и за Жан. Но за да не го отглежда сама, успява да заблуди Болдини, че е от него. И така Март заживява в лъжа, докато Болдини не разбира, че детето не е от него.

Именно тогава се случва и немислимото – великият художник се влюбва в детето и дори й прави бебе. При самото раждане обаче, майката умира и Март е принудена да се грижи за внучката си. Малко по-късно обаче Март умира, а детето е настанено в дом. По този начин години по-късно Ейприл се среща с живата наследничка на Болдини. През цялото време Ейприл се сблъсква със своите грешки. Въпреки това обаче не се отказва от стремежа си да направят отделен аукцион на вещите и мебелите на Март. И в крайна сметка го постига. Вещите са оценени на хиляди, а портретът не за очаквания милион, а цели два и половина! Накрая става ясно, че наследничката на Болдини е наясно и за още една картина, за която никой дори и не подозира, собственост на колекционер. Получавайки своя дял от аукциона, тя най-накрая има възможността да го откупи. Но за нея това не е само картина от баща й, но картина, на която присъства именно тя, кърмена от своята майка.

Романът е красив и вълнуващ, истински заплетен и напълно завладяващ. Истински горещ, вдъхновен от истински събития.

Автор: Катрин Иванова

, ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *