Дойде време за добре познатата ви рубрика „Любимите нови книги на книжаря“. В нея ви споделяме за онова, което ни привлече най-много през януари, макар да е наистина трудно да избираме само по няколко книги за тази цел. Имайте предвид, че зад изброените тук нови книги се крият по още поне 3 непрочетени, но набелязани заглавия. Знаете как е – твърде много хубави книги, твърде малко време.
„Момичето, което обичаше Том Гордън“, Стивън Кинг
Дългоочакваното ново издание на романа на Кинг най-сетне е в ръцете ни. Преводът му е на Слави Ганев, а красивата корица е дело на Живко Петров. Независимо дали някога сте чели „Момичето, което обичаше Том Гордън“, знам, че сега искате да го направите отново. Това не е най-великата история на Кинг, но определено е сред най-добрите му. Тя стъпва на пръсти в тихите кътчета на страха от сблъсъка със самотата, с природата и със собствените ти мисли.
Триша е на 9 години и бейзболиста Том Гордън е неин идол. Нищо друго няма значение и нищо друго не й носи сила. Дали той ще й бъде достатъчен, за да оцелее в мрака на гората?
„Добро момиче, лошо момиче“, Али Ланд
Когато някой ни попита за „интересна книга“, този роман е едно от първите неща, които вече ще се появяват в съзнанието ни. Ани е момиче, което не е имало щастливо и спокойно детство. Майка й е серийна убийца, а тормозът, на който Ани е била подложена като дете, оставя следи дълго след като адът би трябвало да е приключил. Но е ясно, че травмите от детството не преминават с едно мигване. Да предадеш собствената си майка на полицията е нещо, което ще помниш цял живот. Дали е било правилното решение? Дали самата тя не е достатъчно лоша, за да бъде сочена с пръст? Какво прави едно дете лошо и какво го прави добро, къде е границата?
„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш
В процес на четене сме. Появата на нова книга на Уелш е истинско събитие, за което, ако можехме да гърмим с кофнети в книжарницата, щяхме да го правим. Франк Бегби, познат ни от „Трейнспотинг“ и „Порно“ се завръща в животите ни, точно, когато сме изглеждали 200 пъти трейлъра на „Трейнспотинг 2“. Само където сега Бегби е уж променен, но колко – ще видим.
„География на гения“, Ерик Уайнър
Опознаването на света продължава и Ерик Уайнър за пореден път създава книга, която е вълнуваща на много нива. В „География на гения“ той изследва защо в някои места в различни периоди процъфтява творчески гений. Уайнър отвежда читателите си в Атина, Флоренция, Виена, Калкута, Единбург… Какво е геният – крие ли се в малките неща, хаотичен ли е, тих ли е, скъп ли е, практичен ли е и може ли да бъде всички тези неща едновременно. С „География на гения“ ще пътувате във времето, ще стигнете на далечни места и ще научите много нови неща – както винаги се случва в книгите на Уайнър.
„Кратка история на почти всичко“, Бил Брайсън
Новото издание на „Кратка история на почти всичко“ е едно от най-важните неща, с които годината започва. Ако досета не сте я чели, времето да го направите настъпи. Бонус би било, ако вече сте запознати със „Sapiens. Кратка история на човечеството“, която започва горе-долу там, където книгата на Брайсън свършва. Така в главата ви ще се подреди голяма част от пъзела на съществуването ви. От най-малкия атом тялото, до атомите на обществото, от което всички сме част.
Това не е книга, която ще прочетете лесно и на един дъх. Но е такава, която ще помните завинаги.
„От дълбините на времето“, Рьоне Баржавел
За книгата, супервайзерът на сектор книги в Orange Paradise, Дани Курдова споделя:
„От дълбините на времето“ е роман за това как хората не притежават способността да се учат от грешките си и са готови на самоунищожение, за да стигнат до дълбините на времето. Същото така и история за любов, която 900 хил. години разлика не са от значение, защото и тогава и сега човешките същества са се променили много малко. Много ми напомняше на Майкъл Крайтън и някои негови книги, а аз обичам да чета за любовта, която пресича времето и пространството (който е запознат с „Фатален срок“ на Крайтън ще ме разбере).
