Рьоне Баржавел пише „От дълбините на времето“ през 1968г. първоначално като сценарий. Всъщност книгата се превръща в най-известната му творба след „Парадокс на дядото“. Родом от Франция, Баржавел поставя в основите на книгата си своя произход. В хода на книгата обаче разбираме, че той черпи много идеи от настоящия момент в историята. В книгата има много препратки към годината, в която живее автора. Той говори за борбата между Запада и Изтока, Студената война, споменава студентските протести във Франция през май 1968, борбата за икономически и военен контрол, стремежа за власт. С всичките тези препратки книгата представлява едно съпоставяне между какво би станало, ако това се случи и какво е станало, защото вече се е случило.
Книгата разглежда една френска експедиция на Антарктида, която открива следи от човешко присъствие от преди 900 000 години. Така експедицията предизвиква интерес на всички медии и на целия свят. Към френските експерти се присъединяват техни колеги от СССР, Америка, Европа и други не толкова велики сили. Заедно с научните открития е предизвикан интерес и към възможността за нови открития в оръжията и отбраната. Експедицията привлича интереса и на военните. Откритията разкриват една велика, но унищожена цивилизация, която ни кара да правим паралел с великите сили от нашия свят. Унищожена от крайните си амбиции за могъщество. Виждаме историята на една цивилизация, която е изградила общество коренно различно от нашето. Глада е намален до минимум, всеки знае с каква работа му е отредено да се занимава. Хората изпитват възхищение към природата. Запознаваме се отблизо чрез спомените на една двойка силно влюбени един в друг. Чрез тях разбираме и колко различно е възприятието им за света и любовта.
С развитието на книгата се установява факта, че нашето общество е коренно различно от това на намерената цивилизация. Не можем да надградим техните познания. За жалост не е достатъчно да се разровят руините, експертите не успяват да пренесат културата отвъд Антарктида. Тук стои паралела на унищожението преди и сега. Как великите сили биха предпочели да унищожат намерените артефакти преди някой друг да ги е намерил. Книгата ни показва как не успяваме да се развием малко по-далеч от собственото си его.
Баржавел неоспоримо добре представя теоретично какъв би бил живота на една цивилизация, какъв би бил света преди толкова хиляди години, а най-качествено представя жаждата за власт и унищожение и в двата свята, които ни представя. Kатегоричен е факта, че той много добре представя едни свят, който ни е познат и днес.
