Orange препоръчва: съвременни български книги

Orange препоръчва: съвременни български книги

май 23, 2017
Категория: Публикации, Ревюта
0 3234 3
Orange препоръчва: съвременни български книги

Orange препоръчва: съвременни български книги

Българската съвременна литература ни интересува. Често ни очарова, често ни разочарова, но винаги ни вълнува. Да, живеем във време, в което да напишеш и издадеш книга е изглежда все по-лесно занимание и не е трудно да се направи извода, че това смъква и качеството на онова, на което попада читателят. От друга страна това е шанс и повече творчески настроени хора да покажат потенциала си. Няма монета само с една страна.

Не смятаме, че това дали една книга е продавана или не отговаря на нейната литературна стойност. Затова вместо да ви съобщаваме кои са най-продаваните съвременни български книги, решихме просто да ви разкажем за нашите любими съвременни български произведения.Списъкът не е изчерпателен, но за сметка на това е искрен. И ще следва продължение. (Знаем, че не присъства поезия, но и за това – отделен текст).

 

mravki-i-bogove-tom-52Ще започна с личните си фаворити и ще опитам да не бъда многословна.Любимите ми съвременни български книги са много, но онези, които никога няма да се уморя да препоръчвам, са „Мравки и богове“ на Стефан Цанев – заради пищната си мащабност, общочовечност, добрина, многопластовост и безкрайно реалистични герои; „Калуня-каля“ – заради историята си, заради различната гледна точка, през която поставя един период от българската история, който често се третира като заучено клише, заради автентичността на езика и заради брутално-горчивата доза реалност, „Скука“ на Мария Станкова – заради всичко – оригиналността на сюжетите, честността на емоциите, гениалността на езика; „Симетрия“ на Захари Карабашлиев и „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков любимите ми сборници с български разкази, които винаги ще обичам. Вмъквам и Емилия Дворянова и Георги Господинов, макар и накрая. Без значение с коя книга ще се срещнете.

Мислех да спра дотук, но се сетих, че пропуснах важен роман. „Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров заслужава повече внимание от това, което получи. За мен той е един от най-добрите български романи, писани последните 10 години. Скромен, дълбок, структуриран умело, с интересна фабула и стройно изградени герои. Дано стигне до повече хора.

 

ne-beshe-tuk-i-si-otide1Фати, Orange Center Burgas Plaza:

Предвид собствените ми критерии, истински добрата книга е тази, чиито герои успея да си представя толкова пълнокръвно , че съм убедена че съм ги срещала или случките, че съм ги преживяла. Една от тези книги е „Не беше тук и си отиде“ на Георги Томов. Животът кипи между кориците – сълзи от смях и тъга, хората с всичките си странности и слабости, подлагани на тежки и трудни избори…препрочитани многократно.

 

 

 

samodiva-9789542714767Илияна, Orange Center, Мол Марково тепе, Пловдив:

„Самодива“ на Краси Зуркова породи огромен интерес с преплитането на българския фолклор и гръцката митология. Героинята преминава през любовния триъгълник със страшна и необяснима сила. Обича единия заради мистерията около него, а другия заради истинската му същност. Преплетени чрез музика, поезия и болезнено минало, тримата герои откриват връзка между тях, която не може да бъде унищожена. Мнозина сравнят Самодивасъс „Здрач“ на Стефани Майър, чиято популярност е безспорна, но Зуркова изпъква именно с приказния образ на самодивата. Книгата върви увлекателно, с мистерия до самия край. Любовната история пленява, но българския фолклор покорява читателя.

 

 

sofiyski-magyosnitsi-9789542823339„Софийски магьосници“ на Мартин Колев приятно ме изненада. Като стар фен на Патрулитена Сергей Лукяненко, беше особено приятно да чета за „зорници“ и „здрачини“ на родна почва. Да чета за трудния избор на главния герой Бриян дали да използва дарбата си за собствена изгода или в името на човечеството, но задължително да брани неговата територия – София беше увлекателно. Книгата върви удивително леко, едновременно с шеги и житейски тегоби. Хареса ми как заклинанията са максимално прости и с ритмичност, а магьосниците трябва да имат собствен амулет и никога да не приемат нещо от друг магьосник без думите „даром“ и „вером“, защото създава усещане за свят със собствени правила. Най-много от всичко ми харесаха книгата-игра на книжаря Амос, която наистина оживява и заведението Гладната сврака“, защото независимо от надвисналата опасност, в петък вечер винаги има място за една бира.

 

 

 

, , , , ,

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *