Българската съвременна литература ни интересува. Често ни очарова, често ни разочарова, но винаги ни вълнува. Да, живеем във време, в което да напишеш и издадеш книга е изглежда все по-лесно занимание и не е трудно да се направи извода, че това смъква и качеството на онова, на което попада читателят. От друга страна това е шанс и повече творчески настроени хора да покажат потенциала си. Няма монета само с една страна.
Не смятаме, че това дали една книга е продавана или не отговаря на нейната литературна стойност. Затова вместо да ви съобщаваме кои са най-продаваните съвременни български книги, решихме просто да ви разкажем за нашите любими съвременни български произведения.Списъкът не е изчерпателен, но за сметка на това е искрен. И ще следва продължение. (Знаем, че не присъства поезия, но и за това – отделен текст).
Ще започна с личните си фаворити и ще опитам да не бъда многословна.Любимите ми съвременни български книги са много, но онези, които никога няма да се уморя да препоръчвам, са „Мравки и богове“ на Стефан Цанев – заради пищната си мащабност, общочовечност, добрина, многопластовост и безкрайно реалистични герои; „Калуня-каля“ – заради историята си, заради различната гледна точка, през която поставя един период от българската история, който често се третира като заучено клише, заради автентичността на езика и заради брутално-горчивата доза реалност, „Скука“ на Мария Станкова – заради всичко – оригиналността на сюжетите, честността на емоциите, гениалността на езика; „Симетрия“ на Захари Карабашлиев и „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков – любимите ми сборници с български разкази, които винаги ще обичам. Вмъквам и Емилия Дворянова и Георги Господинов, макар и накрая. Без значение с коя книга ще се срещнете.
Мислех да спра дотук, но се сетих, че пропуснах важен роман. „Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров заслужава повече внимание от това, което получи. За мен той е един от най-добрите български романи, писани последните 10 години. Скромен, дълбок, структуриран умело, с интересна фабула и стройно изградени герои. Дано стигне до повече хора.
Фати, Orange Center Burgas Plaza:
Предвид собствените ми критерии, истински добрата книга е тази, чиито герои успея да си представя толкова пълнокръвно , че съм убедена че съм ги срещала или случките, че съм ги преживяла. Една от тези книги е „Не беше тук и си отиде“ на Георги Томов. Животът кипи между кориците – сълзи от смях и тъга, хората с всичките си странности и слабости, подлагани на тежки и трудни избори…препрочитани многократно.
Илияна, Orange Center, Мол Марково тепе, Пловдив:
„Самодива“ на Краси Зуркова породи огромен интерес с преплитането на българския фолклор и гръцката митология. Героинята преминава през любовния триъгълник със страшна и необяснима сила. Обича единия заради мистерията около него, а другия заради истинската му същност. Преплетени чрез музика, поезия и болезнено минало, тримата герои откриват връзка между тях, която не може да бъде унищожена. Мнозина сравнят „Самодива“ със „Здрач“ на Стефани Майър, чиято популярност е безспорна, но Зуркова изпъква именно с приказния образ на самодивата. Книгата върви увлекателно, с мистерия до самия край. Любовната история пленява, но българския фолклор покорява читателя.
„Софийски магьосници“ на Мартин Колев приятно ме изненада. Като стар фен на „Патрулите“ на Сергей Лукяненко, беше особено приятно да чета за „зорници“ и „здрачини“ на родна почва. Да чета за трудния избор на главния герой Бриян дали да използва дарбата си за собствена изгода или в името на човечеството, но задължително да брани неговата територия – София беше увлекателно. Книгата върви удивително леко, едновременно с шеги и житейски тегоби. Хареса ми как заклинанията са максимално прости и с ритмичност, а магьосниците трябва да имат собствен амулет и никога да не приемат нещо от друг магьосник без думите „даром“ и „вером“, защото създава усещане за свят със собствени правила. Най-много от всичко ми харесаха книгата-игра на книжаря Амос, която наистина оживява и заведението „Гладната сврака“, защото независимо от надвисналата опасност, в петък вечер винаги има място за една бира.
