Месец май е към края си, което означава, че е време за ежемесечната ни рубрика, посветена на любимите нови книги на книжаря. Или за поне част от тях. Бързо пристъпваме към същността на нещата:
„Софийски магьосници“, Мартин Колев
Свеж, жанров и вълнуващ нов български роман! Страхотно. Представете си, че София всъщност не е това, което сте мислили, че е. Че има магическа аура и има места, за чието съществуване не сте подозирали, и които са пълни с магия. Възможно ли е да живеем в магически свят, без да знаем? Романът на Мартин Колев е вълшебно написано приключение, което, бъдете сигурни, е едно от най-добрите фентъзи четива, които са излизали последната година.
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват.
„Дзифт“ и „Пумпал“, Владислав Тодоров
Това е второто издание на романа „Дзифт“, вдъхновил режисьора Явор Гърдев за едноименния филм през 2008-ма година. Още тогава кратката, задъхана история на последните часове от живота на Молеца, ни привлече. Книгата е кратка, напрегната и пълна с екшън. Почти като нещо, излязло от съзнанието на Гай Ричи. Главният герой тъкмо излиза от затвора и попада във вотовъртеж от събития, които се оказват доста опасни.
„Пумпал“ е по-задълбочен, по-мащабен като действие роман. Ако „Дзифт“ би могъл да бъде определен като черна комедия и екшън, то новият роман на Тодоров е в спектъра на антиутопията. Далече в тъмното бъдеще на един полуостров избухва биоклетъчна революция. Безсмъртието става постижимо. Създадена е микронация от вечно млади биотитани, които се готвят да напуснат Земята на борда на Пумпала, летящо чудо на чудесата. Тъй като от гледна точка на вечността женският пол се оказва ненужен, той бива архивиран – в Космоса ще бъде отнесена само приказно красива мостра на жена, потънала във вечен сън. Безсмъртният Криптон тайно се влюбва в нея. Но за да я събуди, той трябва да премине през много перипетии и да принесе огромна жертва.
„Змията и дъгата“, Уейд Дейвис
Третата книга на изд. Ерове продължава духа на първите две – приключенски, хуманитарен, научен и безкрайно любопитен. Страхотно е, че нехудожествена книга може да бъде толкова увлекателна, информативна и толкова добре написана. Всяка книга на издателството досега е била за адски интересни събития, за които дори не сме чували. Но веднъж чули, всеки един детайл от тях превзема вниманието ни и не ни дава мира.
Пpeз aпpил 1982 г. eтнoбoтaниĸът Уeйд Дeйвиc пpиcтигa в Xaити, зa дa пpoyчи двa дoĸyмeнтиpaни cлyчaя нa зoмбитa – xopa, ĸoитo ca ce зaвъpнaли в xaитянcĸoтo oбщecтвo гoдини cлeд ĸaтo oфициaлнo ca oбявeни зa мъpтви и пoгpeбaни. Bъвлeчeн в пoдзeмния cвят нa pитyaли и цepeмoнии, Дeйвиc пpoниĸвa в миcтиĸaтa нa вoдyн тoлĸoвa нaдълбoĸo, чe ycпявa дa пocтaви зoмбиpaнeтo в пpaвилния мy ĸoнтeĸcт cpeд ĸyлтypaтa нa вoдyн.
Той е вечен и никога няма да се уморим да препоръчваме книгите му. И си мислехме, че сме прочели всичко негово, докато не се появи „Аскетика“, която ни накара да се чувстваме сякаш е Коледа. Краткият текст на книгата е дълбок, пълен с личната философия на писателя и възгледите му за света и съществуването.
За Казандзакис „Аскетика“ е това, което за Ницше е „Тъй рече Заратустра“. Той сам нарича своята творба: „един крясък, един силен вик… най-трогателният вик на живота ми“. В „Аскетика“ ясно личат множеството философски и религиозни течения, през които Казандзакис преминава в своя творчески път и от които се влияе и учи – от будизма, през ницшеанството към теософията и дори комунизма. Всички тези влияния изкристализират в това силно послание, което ще помогне на читателите да вникнат по-дълбоко и във всички останали, силно пропити от философия, книги на Казандзакис.
Блага Димитрова безспорно е любимата писателка на сериозна част от дамския колектив на Orange Center. Всяко едно ново издание на нейна книга е малък празник в книжарницата. А за „Урания“, признаваме си, не бяхме чували досега.
