Алкохолът е баща на нескромен брой деца.
Изумително близко съм до заключението, че естественият прираст на населението на Земята се дължи не толкова на любовта между мъжете и жените, колкото на алкохола. Със сигурност никой няма да го признае, поне не и в очите ви, но шансът да сте продукт на лошо уиски и неочаквано (но плодотворно) сношение е реален. Този текст обаче не е посветен на нещастните продукти на пиянствата, а на щастливите литературни такива.
Бащата на Филип Марлоу е истински мъжкар и сред най-популярните писатели-алкохолици. Бих го поканила на среща във всеки един удобен момент, но удобен момент няма, тъй като той е мъртъв. Затова ми остават единствено романите му, в които качественото питие е задължителен елемент. Някъде из тях американският писател пише, че алкохолът е като любовта – първата целувка е магия, втората е знак на интимност, а третата – рутина. Чандлър се напивал често с коктейли „Гимлет“ (джин, лимонов сок и лайм) и по време на това прекрасно изживяване е подлудявал хората около себе си с припадъци, заплахи за самоубийство и словестни нападки. Разбрахте ли сега защо бих излязла с него?
Независимо дали е бил приятел, въпрос, отговор, разрешение или метод за бягство,алкохолът е неизменна част от живота на американския писател. Самият той е заклет алкохолик през по-голяма част от живота си. Тази му страст е придружена от психически проблеми, които го отвеждат в специализирано заведение за лечение, от което той излиза толкова добре излекуван, че приключва живота си преждевременно. Пръскайки главата си с пушка.
Ако си истински бохем, то чашата с шампанско трябва да се превърне в естествено продължение на ръката ти. Ситуацията с Фитцджералд е именно такава. Нещата обаче рязко се засилват надолу по наклонената плоскост на падението след отпечатването на „Великият Гетбси“. Първоначалните продажби на романа не са впечатляващи. Писателят все по-често посяга към чашката. Любимата му Зелда е на ръба на нервен срив. Писателят още по-често посяга към чашката. Но добре, че го е правил. Иначе кой знае дали щеше да пише.
Нямам идея защо не поставих него на първо място. Ако някой си беше направил труда да направи анализ на тялото на този мъж, със сигурност е щял да заключи, че то се състои от огромни количества алкохол и либидо. Какво повече е нужно на един писател, освен да пие и да се сношава с разнообразни дами? Нека бъдем честни, моля, един трезвен Буковски би бил скучен,безличен и най-вероятно несъществуващ.
Какво на Буковски нямаше да сме чели, ако Буковски не обичаше да пие? (лични хипотези)
Нищо. Нямаше да сме чели нищо негово.
Този малък литературен денди е закусвал двойно мартини всяка сутрин, особено, докато е пишел „Хладнокръвно“. Обядвал е същото, а за вечеря си е поръчвал скромния коктейл „Жило“ (приготвен от бренди с ала-бала). Арестуван за шофиране в нетрезво състояние и верен пациент на клиника за алкохолици, той така и не прекъсва връзката си с чашката. А и защо е било нужно? Самият той призната, че това е бил единственият начин да понесе живота. Коя съм аз, че да го виня?
О, но нима бих могла да забравя за Оскар? Той държи шампанско в едната си ръка, с другата отегчено потропва по масата в малкия си апартамент в Париж. Не след дълго ще излезе, за да се срещне с няколко глътки абсент. После с още няколко. Не след дълго ще забрави колко са изобщо. В последните болезнени дни от живота си намира безмълвна утеха във верните си приятели морфин и алкохол.
Алкохолът често задълбочава депресиите вместо да ги лекува. Често и ги прави достатъчно красиви, за да роди изкуство. Както добре знаем (от научните книги, разбира се) проблемите с пиенето често са придружавани от зависимост към различни опиати. По не прави изключение. И до днес се спори каква е била причината за смъртта му – препиване с алкохол, холера, самоубийство, свръхдоза (може би витамини), туберкулоза, сърдечни проблеми, сифилис…
Забележете как в него НЕ присъстват жени и руснаци. Това е абсолютно непреднамерено. И жените, и руснаците се наливат, просто скоро не са го правили така, че да ми направи впечатление.
