Често ме обвиняват, че се изказвам негативно и тесногръдо за съвременната българска литература. Това не ме смущава особено. Истината обаче е, че нямам негативно отношение към нея, а просто прекалено големи очаквания. И нищо, че в разочарованието има голяма доза драматичен чар, предпочитам приятните изненади.
Днес е петък и краят на седмицата притъпява вродената ми склонност към скандалджийство. В петък чета българска съвременна поезия. Затова реших да споделя с всички заинтересовани няколко хубави стихотворения на български поети. И с това да ви подканя да прочетете и книгите им.
Иван Ланджев, „Ние според мансардата“
Препоръчвала съм толкова пъти тази стихосбирка, че ми е почти неудобно. Но не ми е. Така че го правя пак.
Васил Балев, „Стихотворения“
Тази черна дупка под формата на стихосбирка е погълнала няколко вселени. Книгата ще ви затрудни, ще ви накара да разсъждавате и обмисляте. Ако не ви се занимава, по-добре недейте. Но ако да – поздравления.
Августин Господинов (Илиян Любомиров), „Нощта е действие“
Момчето, което разлая кучетата и направи от стотици лоши момичета добри читателки. Което (между другото) направи с голяма доза финес.
Георги Гаврилов, „Корабен дневник на книжната лодка“
Тази поезия ме намери случайно, но тъй като няма нищо случайно, значи не е било случайно. Ставам и оставам почитателка на стихотворенията на Георги Гаврилов и очаквам новите.
Емануил А. Видински
Ако вляза в теб като буква
бих искал да съм “Ж”
да разтворя пипала в
тялото ти
и като паяжина
да прихващам
всички твои бягства
Димитър Ганев, „Никол слиза по стълбите“
Тук няма да се обяснявам особено. Просто четете.
Мартин Спасов, „Костилка от спомени“
Съвременен български поет от класически стил.
Рене Карабаш, „Хълбоци и пеперуди“
Само една дама в този списък. Но така се получи.
Владислав Христов, „Германии“