„Момичетата“ на Ема Клайн беше един от бестселърите в САЩ за миналата година. Романът е преведен на над 34 езика и притежава всички предпоставки за постигане на голям литературен успех – историята е вдъхновена от действителни събития, които едновременно са мистериозни и популярни; персонажите са мрачно магнетични и непредсказуеми; действието е динамично и ритмично.
И все пак романът, вдъхновен от Чарли Менсън и престъпленията, които „семейството“ му извършва, не успя да стигне до много български читатели. Това най-вероятно отчасти се дължи на факта, че комуната на Менсън и неговата история не са толкова популярни и любопитни у нас. и че хипи културата и ярките й проявления са далечни на съвременния български читател. Но „Момичетата“ заслужава време и внимание, защото е роман, който има много литературни достойнства.
Още в началото е посочено, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Но това е само за протокола. Истината е, че целият роман е изграден върху историята на Чарлс Менсън – американски престъпник, главатар на комуната „Семейството Менсън“, зародила се в Калифорния пред 60-те. Менсън е намерен за виновен за съучастие в убийствата на бременната съпруга на Роман Полански, Лено Ла Бианка и Розмари Ла Бианка, извършени от членове на групата по негово разпореждане. Първоначално е осъден на смърт, но през 1972 г. Върховният съд на Калифорния отменя налагането на смъртни присъди и Менсън получава доживотен затвор.
Книгата обаче не е съсредоточена освоно върху него, а върху момичетата, които живеят с него и го боготворят. Една от тях е Сюзън, чието име, за разлика от останалите в романа, не е променено. Сюзън Аткинс (също с доживотна присъда) е един от най-популярните членове на комуната, както и основен персонаж в романа. Тя е описана като магнетична и вглъбена млада жена, която има сексуални взаимоотношения с главатаря на комуната. Именно тя въвежда в „семейството“ Иви – от чиято гледна точка е разказана историята. Иви е тийнейджърка, която живее с хаотичната си и несериозна майка, която се забърква с различни мъже. Иви не се чувства част от семейство, не приема дома си за спокойно място, където може да се чувства щастлива. Освен това няма и много приятели, което допълнително я тласка към пълно отдване към Сюзън и мястото, към което тя принадлежи.
„Момичетата“ разказва историята на момичета, които отчаяната нужда да са част от цялост принуждава да потърсят утеха и семейство на място, което се извращава и става кошер на престъпления от различно естество. Повечето момичета в комуната са непълнолетни и извършват различни сексуални услуги на Ръсел (прототип на който е Чарли). Какво още се крие зад техните действия и къде е границата между лоялността към семейството и лоялността към човечността? Къде е границата между твоята и чуждата свобода, възможно ли е двете да си пречат?
Романът на Ема Клайн е интересно четиво, независимо дали ви е любопитна историяна на Менсън. Така или иначе сюжетът е достатъчно интригуващ, но, когато четеш с идеята, че голяма част от събитията са се случили наистина, тръпките, които те побиват, са по-истински.
„Момичетата“ има и своите минуси – тъй като историята е разказана от първо лице, има моменти, в които Иви става малко досадна. Самата героиня не е такава, която ще харесате бързо (или изобщо). Тя е объркана, неориентирана и на моменти отчаяна. Това налага настроението на цялото действие. Първата част на романа е съсредоточена върху живота на момичето преди да попадне в комуната. Това е полезно от гледна точка на опознаване на мотивите на Иви да се отдели от майка си, но е и малко еднотипно.
Въпреки това книгата притежава необходимите качества, за да привлече погледа на широк кръг от читатели. Може би ти си един от тях.
Все още няма коментар.