Днес сме решили да споделим с вас някои от любимите ни цитати от детски книги, за да ви накараме да се усмихнете. Знаем, че ще се справим, затова започваме без да се бавим!
– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?
Нощниците съвсем не са опасни. Хапят единствено при самоотбрана.
Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят.
Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.
Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.
(„Алиса в страната на чудесата“)
За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.
(„Алиса в страната на чудесата“)
Тръгни от началото и продължи, докато стигнеш края. Чак тогава спри.
→
„Аз съм малък, защото не обичам спанак. Дядо, като беше жив – той и сега си е жив, ама когато умря, замина нанякъде, – дядо казваше, че в спанака имало много желязо! Нали беше стар и бъркаше, като говори, затова тъй казваше. Че как в спанака ще има желязо! Спанакът е мек, а ако имаше в него желязо, хората щяха да си счупят зъбите!“
„Деца играят вън“, Георги Данаилов
→
Още един от любимите ми:
„Аз си имам и едно куче. Казва се Кучо. Ама с него не ми дават вече да си играя и са го сложили на долапа, защото го подстригах с ножицата. Козината му беше станала много дълга и затова го подстригах. А мама се разсърди и го сложи на долапа. Понякога се покатервам горе, за да видя дали козината му е пораснала пак. Пораснала е, ама мъничко. Скоро съвсем ще му порасне и пак ще си го взема.“
„Деца играят вън“, Георги Данаилов
Прекрасна книжка, препоръчвам я на малки и големи 🙂