„Стъкленият похлупак“ е една от най-емоционалните, искрени и притеснителни книги на 20 век. Нейната история – също.
В края на април, преди няколко десетилетия Силвия Плат нетърпеливо очаква телеграма. Когато я получава, прочита слледното „Имаме честта да Ви съобщим, че сте спечелили мястото на гост-редактор в сп. Mademoiselle“. Това е привилегия, за която Плат, а и още хиляди жени, мечтаят. Постът е едномесечен, а градът – Ню Йорк. По това време Силвия е убедена, че иска да изгради кариера на успешен писател и че няма друго по-добро място на света, което да ѝ помогне да го направи по-успешно. По това време тя вече се радва на някаква популярност и нейни стихотворения са публикувани в големи списания. Стажът в Mademoiselle е стъпка напред в затвърждаването на позициите й. Приготовленията не отнемат дълго и на 31 май дя хваща влаща от Масачуцетз към центъра на Манхатън.
Градът е бляскав и пълен с възможности. Но това не означава, че не крие и разочарования. Още на първия ѝ в списаниео, Силвия Плат се сблъсква с неудовлетворението на очакванията си – вместо в отдела за проза, тя е разпределена да работи с редактор, който е много костелив орех. Той постоянно я наглежда и ѝ диша във врата, което я подлудява. В редакцията изпълнява основно рутинни задачи, макар понякога да ѝ отдава възможността да посещава и културни мероприятия.
По това време текат последните часове на двойката Етел и Юлиус Розенберг, известните по това време руски шпиони. Те са задържани и осъдени, лицата им по всички вестници. Смъртната присъда е ясният изход от ситуацията, а това силно притеснява Силвия Плат. Междувременно не е поканена на срещата със своя любимец Дилан Томас, която редакторът на списанието организира. Лятото е към края си и писателката изпада във все по-голяма депресия. Изхвърля всичките си дрехи през прозореца на стаята на хотела, в който е отседнала. Магията и блясъкът, които е очаквала да открие в Ню Йорк, са тотално несъществуващи за нея.
Надеждата на Плат е да се поуспокои, щом се завърне вкъщи. Това обаче не ѝ е писано. Получава писмо, в което се съобщава, че не е одобрена за писателския семинар в Харвард, за който е кандидатствала по-рано. Депресията се задълбочава още повече, а с нея и мислите за самоубийство и рязането с бръснарски ножчета. В края на август прати опит за самоубийство, поглъщайки 48 сънотворни хапчета.
Няколко години по-късно Силвия Плат вече е омъжена за поета Тез Хюз. Тогава решава да опише онова ужасно лято в Ню Йорк. Произведението е категоризирано като роман, макар очевидно „Стъкленият похлупак„ да е силно автобиографична книга. Дори пише нейно продължение, котано разбира, че Хюз има извънбрачна връзка. Плат изгаря ръкописа на втората книга и потъва в отчаяние. Само няколко седмици след публикуването на „Стъкления похлупак“ Силвия Плат се самоубива, като вкарва главата си в газовата печка и увеличава газта.
Силвия Плат не доживява успеха на романа си. Нито последвалият успех на стихосбирките си. Депресията, от която е страдала цял живот, в крайна сметка я затиска с тежката си лапа и я задушава. Въпреки това мечтата на писателката донякъде е осъществена – днес „Стъкленият похлупак“ е определян за един от най-важните романи на 20 век и един от най-важните книги, писани от жена.
в текста е използвана информация от книгата Dancing with Mrs Dalloway
Все още няма коментар.