Разказвачите: Интервю с Костадина Костова

Поредицата от интервюта с български автори, с които отбелязваме дните до празника на славянската писменост и култура, продължава с още една талантлива писателка.

Разговаряме с Костадина Костова – автор на романа „Трето царство“, който спечели читателите още с излизането си миналата година. Костадина Костова е активен участник в онлайн книжното общество – като читател и блогър. Занимава се с технологии и дизайн, но призванието я отвежда към писането. „Трето царство“ е първата ѝ книга.

Прочети какво ни разказа за значението на литературата в образованието, промяната в съвременните български автори и красотата на езика във всичките му форми.

Каква промяна наблюдавате в съвременната българска литература? Има ли нещо, което различава новите български книги от тези преди 20 години, и има ли изразени тенденции?

Голямата промяна е, че в последните години се появиха много нови имена, издателствата вече търсят и подкрепят нови български автори. А тенденцията, която ми прави впечатление напоследък, е жанровото разнообразие. За читателя българските автори вече не са сами по себе си категория, а се нареждат заслужено до популярни световни имена.

Една от социалните каузи, които Orange подкрепя, е свързана с функционалната неграмотност сред младите хора. Как да възпитаваме читатели (с критично мислене) в дигиталната ера и как да провокираме интереса им към българските автори?

С популяризирането на заглавия, които предизвикват читателя. От една страна е хубаво, че четенето стана популярна тема в социалните мрежи – виждаме много заглавия, които стават хитови в световен мащаб именно заради това. Но те често са в сходни жанрове и са насочени много прецизно към определена аудитория. В интерес на читателите, особено за младите, е да посягат към разнообразни по жанр и стилистика книги, за да обогатят езика, светоусещането и представите си.

Кои книги ще препоръчате за първа среща със съвременната българска литература?

Винаги първо се сещам за „Глина“ на Виктория Бешлийска. В нея има и българска история, и общочовешки теми, но поднесени адекватно за съвремието – без излишен сантиментализъм и все пак с любов към езика и идентичността ни. Но бих насърчила всички смело да избират заглавия, които ги привличат, и да се опитат да нямат предубеждения към даден автор само защото е непознато име.

Защо е важно да четем на български, независимо дали български или преводни книги? При наличието на огромно разнообразие от книги в оригинал, как да съхраним и поддържаме интереса към четенето на български език?

Виж още: Разказвачите: Интервю с Боян Боев

Човек опознава света, развива мисълта и интелекта си като  говори и чете на родния си език. Затова за мен е най-важно децата ни да растат с любов към българския език, да се запознаят отрано с богатството му. В този смисъл се радвам  колко голям избор от детски книжки има в момента на нашия пазар. Любовта към книгите е подарък за всяко дете, който остава за цял живот. За да съхраним тази любов и да мотивираме хората да четат книги на български и от български автори, мисля, че просто трябва да им предоставяме качествена и разнообразна литература. Оттам нататък е важно всички да имаме отношение към родния си език, да го развиваме и да го пазим от излишно привнесени чуждици.

На коя стара българска дума бихте вдъхнали нов живот?

Старите думи носят специален заряд, извикват представа за времето и битието, когато са били част от ежедневието. В контекста на предния въпрос обаче ми се иска всички да полагаме усилия да не остаряват красивите думи, които все още ползваме днес. Да не описваме всичко като „страхотно“, да казваме „осъществявам“, вместо неправилно да използваме „случвам“. Да полагаме ежедневна любяща грижа към езика си, за да не остарява. Някои думи, които много харесвам – милвам, въжделение, взор, съзидание – не са архаизми, но рядко ги виждам и в книжовния ни език. Тях искам да запазим.

Следи блога за останалите интересни интервюта, които те очакват. А съвременна българска и чуждестранна литература можеш да откриеш в Orange.