Магията да превеждаш книги за деца. Интервю с Мариана Екимова-Мелнишка

Магията да превеждаш книги за деца. Интервю с Мариана Екимова-Мелнишка

март 29, 2024
Категория: Публикации
0 306 0
Магията да превеждаш книги за деца. Интервю с Мариана Екимова-Мелнишка

Магията да превеждаш книги за деца. Интервю с Мариана Екимова-Мелнишка

 „Анн от фермата „Зелените стрехи“ от Луси Мод Монтгомъри е в ново луксозно издание с илюстрации от испанския художник Антонио Лоренте. Вече може да откриеш „Анн от фермата „Зелените стрехи“ в  книжарниците или онлайн в сайта на Orange. 

Orange Books издават книгата с нов облик, послеслов от Маргарет Атууд, предговор от внучката на Луси Мод Монтгомъри, биографични бележки за авторката и нов превод на Мариана Екимова-Мелнишка. 

Снимка: Личен архив

Тя е преводач, журналист, автор и преподавател. Нейни са преводите на любими книги като „Хари Потър и Стаята на тайните“, „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“, „Хари Потър и Огненият бокал“ от Дж. К. Роулинг, „Наричаха я Грейс“ от Маргарет Атууд, „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес, „Момичето на френския лейтенант“ от Джон Фаулз и други. 

За превода на детски книги, спецификите на езика и отговорността на преводача разговаряхме с Мариана Екимова-Мелнишка. Прочети какво ни разказа в интервюто.

Как подхождате при превод на толкова обичана детска класика? Каква е спецификата при превода на детски издания? 

Първо се подхожда със страх и с много силно чувство за отговорност към ролята на преводача, който става гласът на автора. И още по-голяма е отговорността към децата, за които тази книга е целият им живот. Една книга може да е светът за едно дете и е много важно как този свят ще бъде представен, за да съхрани любопитството им и да бъдат привлечени към него.  

Има знакови книги в детската литература, които търпят много преводи, но всеки следващ преводач трябва да се ръководи от собственото си чувство за отговорност към текста и публиката му. 

Друг важен фактор е вътрешният свят на преводача, който се отразява в неговата текстова обработка – как преводачът вижда този детски свят и неговите обитатели… Бих казала, че преводачът превежда себе си. Когато говориш със себе си, ти си най-откровен. Това, което четеш в една книга, е това, което се намира в теб. 

Кое e по-голямо предизвикателство – да превеждате книги за деца или за възрастни? 

Няма разлика. В единия случай се „мъчиш“ да настигнеш знанията на някой друг, който е написал някоя сложна книга, или да измериш знания с хората,  които ще я четат. Докато с децата – трябва да се отвориш към тях. При децата трябва да отвориш душата си. Това е, за мен няма особена разлика, защото степента на напрежение е същата. 

В един случай ще го чете дете, което няма понятие от света, а в друг – някой, който вече го познава и може да се усъмни в написаното. 

Когато превеждате книга с фантастичен сюжет, как подхождате към наименованията на герои, места, предмети?

Когато превеждах книгите за Хари Потър, ме водеше идеята, че трябва да вляза в кожата на това момче. Трябваше думите и действията му да отговарят на неговото колежанско образование, характерно за традициите на образователните институции в Англия.

Не е толкова трудно да превеждаш такива книги, ако имаш познания в английската митология и понятията в нея. Другото важно нещо, което направих, е да се съветвам с децата и постоянно да им задавам въпроси – какво ви говори това, какъв образ изниква във вас и т.н. Не се притеснявах да питам най-важното – какво е отражението в съзнанието на детето. Имената често са колективен „продукт“. 

Колко важна е ролята на преводача и достатъчно оценен ли е у нас? 

Има една чудесна мисъл на полската нобелистка Олга Токарчук, че „преводачите спасяват света“. Аз съм изумена на колко езици се превеждат някои книги. Дори да има неточности, самият факт, че един литературен продукт се превежда, това го прави световно съкровище. И ти си длъжен да го пренесеш и съхраниш в друга страна, на друг език. Това е като археологията – намира ценности, които предава на хората.

Най-важното е една книга да е стигнала до читателите си. 

Виж също: „Споделяме светове: Детски книги и приказки с магьосници“

Кои бяха най-големите предизвикателства, които имахте при превода на „Анн от фермата „Зелените стрехи“?  

Нещо много прекрасно в тази книга е естеството ѝ на класическа детска литература, което предполага наличието на много красиви природни картини. Децата по онова време не са можели да видят света, както могат да го направят съвременните деца. Точно затова ролята на писателите е да покажат красивата природа чрез думи.  

При наличието на толкова пъстри и живописни описания първо трябваше да се проверят имената на всяко растение, защото не всяко цвете, което познаваме, вирее в онези климатични условия. Трябваше да се проверят сезоните, през които цъфтят. Детето няма да направи тази справка, но задачата на преводача е да му създаде една представа за далечен северен свят и тази представа трябва да е автентична. Трябваше да бъда внимателна и със споменатите в книгата автори и имена на произведения. Тази отговорна изследователска работа по справочния инструментариум пое  стиловата редакторка Вера Кондова, с която често работим в тандем. Изключително важно е детето, съвременният читател, да разбере какво са чели канадските деца тогава, защото това ще остане в съзнанието му. 

Всичко това важи най-вече за историческите събития. Това е въпрос на почтеност от страна на преводача и не може да махнеш едно историческо събитие или да го представиш по начин, който не отговаря на истината. А това нарушава целия свят на книгата. Сещам се например за знаковата сцена от романа на Монтгомъри с Анн в лодката. В този епизод е събрана цялата англосаксонска традиция и всичко това е представено в една-единствена картина, която трябва да бъде много точно обяснена, за да има смисъл за детето читател. Необходимо е да присъства  и легендата, и фактологията. 

С какво този превод на „Анн от „Зелените стрехи“ се различава от предишните?   

Понякога по-възрастните преводачи подхождат с превъзходство над читателите, а когато един много млад човек превежда класика, той не може да обхване цялата значимост на това произведение.  

При Шекспир може да има различни виждания на преводачите, но при детската литература не винаги е така.  

Първото, което примамва в една детска книга, е заглавието. Ако на едно дете представиш непознато име или нарицателно, епоха, предмет и ако то не му говори нищо, защо да посегне към книгата? На детето трябва да му поднесеш познати неща и след това да градиш постепенно непознатото.  

Това е моето категорично мнение по заглавието на книгата. Още повече, че самото име така преведено на български вече носи поетичност и образност. Има цвят – зелено, има и понятно наименован образ който всеки млад читател може да си  представи според житейския си опит.  

В българския език думата стреха е многозначна. Когато едно дете види и разбере как друго дете е живяло под една стреха, то ще иска да узнае и какво има в този дом и в този живот. 

Потопи се в магията на „Анн от фермата „Зелените стрехи“ и открий още вълнуващи книги от Orange Books тук.

Определям се като ентусиаст на тема книги, кино и кучета. Завършила съм книгоиздаване и реклама и се опитвам да съчетая най-доброто и от двата свята като маркетинг специалист за Orange.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *