Преводачите: Интервю с Атанас Сугарев

Преводачите: Интервю с Атанас Сугарев

септември 18, 2024
Категория: Личности
0 246 2
Преводачите: Интервю с Атанас Сугарев

Преводачите: Интервю с Атанас Сугарев

В поредицата от интервюта с преводачи те срещаме и с Атанас Сугарев – изтъкнат преводач от френски, който над 45 години се занимава с превод на поезия и проза. Завършил е френска филология във ВТУ „Св.  Св. Кирил и Методий“ и е превеждал редица заглавия от старофренски.

Какво Ви накара да се занимавате с превод?

 Превеждам и редактирам художествена литература от френски език вече над четиридесет  и пет години. Досега имам преведени няколко романа в стихове от старофренски на Кретиен дьо Троа, пълното издание на „Басни“ на Лафонтен, романи от Балзак, Флобер, Аполинер, Антоан дьо Сент-Екзюпери, участия в редица антологии и т. н. Като филолог основно съм се запознавал и с преводите на такива имена като Иван Вазов, Константин Величков, Гео Милев, Димитър Подвързачов, Георги Михайлов, Атанас Далчев, Валери Петров и съм оценил огромното значение, което те имат,  за обогатяването на българската литература.

„Ерек и Енида“ от Кретиен дьо Троа

Колко „намеса“ може да си позволи един преводач в текста?

  Доста труден въпрос. Няма правила и всичко обикновено опира до опита и коректността на преводача. Преводът е всъщност предаване на дадено смислово съдържание от един език на друг, със средствата и възможностите на втория език. Един добър и отговорен преводач се учи цял живот сред купища речници, справочници и помощна литература. Авторът пише за това, което познава, докато преводачът обикновено превежда това, което му възложат. За качеството на превода много допринася и добросъвестният редактор. Една институция, която, дано да се лъжа, но май вече е на доизживяване. 

  Преводът на проза съдържа определени проблеми за разрешаване като характерния авторов стил, безеквивалентната лексика, неологизмите и т. н.  При всички случаи съвестният преводач трябва да подхожда с необходимата отговорност при подготовката и реализирането на превеждания текст.  Има две важни изисквания за качеството на превода – вярност и точност към оригинала. И ако точността, тоест смисъла, в общи линии може да се получи, то верността – разбирай стила, е скритото послание, внушението, прозиращо зад думите.

И в двата случая става въпрос за интензивен творчески процес, който изисква самодисциплина, езиков усет, а за превода на поезия и вдъхновение. При този вид превод римата и ритъмът дават възможност за определени смислови акценти, но и ограничават свободата на изказа. При свободния стих, особено ако е без пунктуация, волността също е нож с две остриета. Мнозина смятат, че да се превежда свободен стих, неограничен от носещите и смислова натовареност рима и ритъм, е лесно. Тъкмо обратно – произволната на пръв поглед подредба на думите в стиха, както и липсата на пунктуация, правят задачата на съвестния преводач още по-трудна. Той трябва не само да следи за вътрешния ритъм и евентуално спорадични рими и благозвучия, но и така да съпреживява оригиналния текст, че на читателя да стане ясно не само първоначалното послание на думите, но най-вече скритото зад тях внушение. 

Кои са най-големите предизвикателства, които сте срещали в работата си?

 Както казах по-горе, добросъвестният преводач се учи цял живот, като използва всевъзможни речници, справочници и помощна литература, защото, вече уточнихме,  че авторът пише за това, което много добре познава, докато преводачът обикновено превежда това, което му възложат. Предизвикателство, за мен конкретно, докато превеждах рицарските романи на Кретиен дьо Троа, беше да открия точните съответствия на български на  снаражението, на частите на бронята, на разположението на средновековните замъци и т. н. А преди 1989 г. поради липсата на елементарни познания на религиозни текстове и празници, ми се е налагало да ходя дори в Духовната семинария за справки. Всеки превод си е едно предизвикателство и като съдържание, и като стил и като авторово светоусещане.

Коя книга (или книги) смятате за постижение в работата си? Защо е важно да я има на български?

 Преди няколко години излезе пълен превод на „Басни” от Жан дьо Лафонтен, резултат от съвместната ни работа с Паисий Христов под редакцията на Стоян Атанасов.  На времето от едно издателство ме помолиха да направя нов превод на „Щурец и мравка” за тяхна илюстрована книжка. Стана ми интересно и по-късно направих съставителство и превод на около осемдесет басни. Знаете как идва апетитът и се захванах с пълния превод на български език. Оригиналното издание се състои от 12 книги, всяка с по 20-25 басни.

Няколко години превеждах, докато приключа с първите  осем книги и тъй като имаше още доста, а и се поизморих, просто предложих на проф. Паисий Христов, с когото си сътрудничим от дълги години, да преведе останалите четири книги. Държа да подчертая и удоволствието от поредната съвместна работа с проф. Стоян Атанасов.

 Всяка басня е един малък разказ, обикновено зает, чийто сюжет се превръща в една или в друга степен в морална поука. Характерно за басните на Лафонтен е тяхната нарочно търсена привидна небрежност, както и лесно достъпната им образност. От гледна точка на формата поетът използва т. нар. стих с променлива метрика, при който може свободно да редува размерите, но стриктно спазва римната схема и цезурите. Така постига по-голяма изразност при развитието на фабулата. Надявам се, че съм успял да го съхраня.

Взаимодействат ли си различните езици? Как една история успява да обедини различни държави и култури?

 Естествено, че си взаимодействат. Естествено, че има заемки и това е валидно за всеки език.. Като човек, който е превел три рицарски романа от старофренски на Кретиен дьо Троа, както и „Големият мъртвешки танц”, винаги с голямо удоволствие напомням на англоговорящите, че през Средновековието няколко века в Англия официалният език е бил френският. Да не говорим, че голям процент от речниковия им състав е с корени от този език.

А иначе има много заемки от различни езици, които обогатяват родния. Разбира се, с уговорката да не се прекалява, както за съжаление често се случва напоследък. А по втория подвъпрос – една добре поднесена история може да предизвика интерес да се запознаем по-обстойно с дадена епоха, култура или събитие, както и да направим съпоставки с нашите.

Популяризира ли се ролята на преводача у нас? Какво мислите, че е бъдещето на професията и има ли опасност изкуственият интелект да навлезе в сферата?

  Обикновено преводачът остава в сянката на автора и това е нормално. Все пак той е само посредник между оригиналния и преводния текст. Но именно от качеството на превода зависи дали авторът ще получи необходимото признание и оценка за своето творчество. Освен това именно чрез превода ние обогатяваме и собствената си литература като откриваме новите измерения и тенденции в световната.

Ненапразно на това самотно, но велико поприще, са се трудили такива имена като Иван Вазов, Константин Величков, Гео Милев, Георги Михайлов, Димитър Подвързачов, няма да ни стигне мястото да изброяваме всичките.

Виж още: Преводачите: Интервю с Валентина Бояджиева

  От сравнително по-новото поколение се открояват Кръстан Дянков, Красимир Мирчев, Бояна Петрова, Силвия Вагенщайн и редица други. Общото, което отличава и тяхната работа е великолепното познаване на всички регистри на българския език и умелото им използване при пресътворяването на оригиналния текст. Не случайно в някогашното кафене на преводачите се коментираше, полу на шега, полу на истина, че на някои тогавашни писатели е препоръчвано да четат повече преводна литература, за да обогатят изказа си.

 По онова време преводачите се отличаваха освен със завидна обща култура и със задълбочени познания в редица сфери. А някои от тях, като позабравените вече Сидер Флорин и Сергей Влахов, споделяха опита си в специални издания, посветени на теорията и проблемите на преводаческото изкуство. Провеждаха се и ежегодни срещи и дискусии за обсъждане качеството на преведените книги. В общи линии преводачът се открояваше като един от радетелите за запазване на богатството и изразителността на българския език.

 По въпроса за изкуствения интелект и дали „мишката“ ще изяде „книжката“ все пак да не забравяме, че четенето освен информация, носи и удоволствие. Ако един текст, преведен от изкуствения интелект предава точно смисловото съдържание, то къде остават емоцията и естетическата наслада, породена от стила, от скритото послание и внушението, прозиращо зад думите? Изкуственият интелект трудно може да ги постигне, защото механичният превод не минава през човешкото светоусещане.

Очаквай и другите интервюта в блога, а междувременно разгледай и нашите предложения за съвременна проза.

Определям се като ентусиаст на тема книги, кино и кучета. Завършила съм книгоиздаване и реклама и се опитвам да съчетая най-доброто и от двата свята като маркетинг специалист за Orange.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *