„Ефектът Луцифер“ на Филип Зимбардо (изд. Изток-Запад) е амбициозно четиво, не само заради внушителния си обем и темата си. Книгата е изследване върху природата на злото у човека – какво пробужда съществуването му, какво го храни и какви изменения се наблюдават у хората, поставени в конкретни ситуации и роли. Зимбардо провежда изследвания, експерименти и наблюдения в рамките на 30 години. Онова, до което стига като заключения, описва в „Ефектът Луцифер“ (подзаглавието е „Как добрите хора стават зли“).
Тази книга е абмициозно четиво, защото ще постави собственото ви същество в различна светлина и ще допуснете, че в определени ситуации сте способен на неща, за които не сте предполагали.
Филип Зимбардо е американски социален психолог, роден през 1933 година. Преподавател в Станфордския университет. Там се ражда и идеята за неговия прочут експеримент от 1971 година. В мазето на университета Зимбардо пригодява три кабинета за килии и провежда Станфордския затворнически експеримент – станало вече класика изследване. В него обикновени студенти са разпределени на случаен принцип да играят ролите на надзирател или на затворник за две седмици в симулиран затвор. Но надзирателите бързо стават толкова брутални, че експериментът е прекратен само след шест дни.
Резултатите от Станфордския затворнически експеримент се използват, за да покажат податливостта и покорността на хората спрямо оправдаваща действията им идеология, поддържана от обществото и държавата, както и за илюстрация към теорията за когнитивния дисонанс и влиянието на властта и авторитета.
Как и защо се осъществи тази трансформация и как се съотнася към неотдавнашни събития като малтретирането на затворници в Абу Граиб в Ирак? Еднакво важно е какво ни казва тя за човешката природа и какво ни подсказва за ефективните начини за предотвратяване на такива злоупотреби в бъдеще.
„Ефектът Луцифер“ е специфична книга, която ще очарова онези, които се интересуват от психология и социални експерименти (освет Станфордския в нея ще намерите и други интересни експерименти). Какво провокира насилието? Кога човек започва да се чувства спокоен и свободен да го упражнява? Всеки ли е способен на насилие?
Нека читателите не се плашат от обема на труда на Зимбардо, защото текстът ще ви погълне по неусетен начин. Не по ведрия начин, по който би го направил приятен роман. А по воайорския. Нали се сещате, понякога, когато гледате нещо ужасно свирепо, страшно и брутално, и знаете, че може да си спестите гледката, но все пак продължавате да гледате. Страниците няма да ви натежат. Но онова, за онова, което ще ви кажат – не мога да гарантирам.
Все още няма коментар.