Доведената сестра - Дженифър Донъли

Доведената сестра – Дженифър Донъли

септември 17, 2020
Категория: Публикации, Ревюта
0 314 4
Доведената сестра – Дженифър Донъли

Доведената сестра – Дженифър Донъли

Имало едно време една зла мащеха, две завистливи доведени сестри и едно красиво и добро, но измъчвано и унижавано бедно момиче, което намерило щастието си в една кристална пантофка, благодарение на съдба, шанс или може би нещо друго. На всички ни е позната тази прастара приказна история, но някога запитвали ли сте се какво се случва след всеизвестното „…и всички заживели дълго и щастливо…“? Отговорите на този въпрос са много, но едно се знае от всички – че злодеите никога не получават щастлив край, макар дори това да не е съвсем сигурно.

„Доведената сестра“ на Дженифър Донъли проследява съдбата на една от злите сестри на Пепеляшка Изабел, като подхваща своето начало от там, където завършва познатата ни приказка. Романът предлага един нов и интригуващ поглед върху добре известната ни история и междувременно разкрива премеждията, които сполетяват сестрите и мащехата на Ела (Пепеляшка) след заминаването ѝ за двореца. Това, което се отличава от други книги, имащи злодей за главен герой, е, че в тази история авторката не се стреми да предизвиква състрадание, а напротив – гордост и възхищение от промяната, която героите претърпяват.

Всяка война е различна и все пак всички битки са един и същи. Врагът е само за разсейване. Онова, срещу което се бориш, винаги си самата ти.

Стилът на Донъли приляга отлично на историята и това ѝ позволява да пресъздаде очакваното усещане за приказност и магичност, а благодарение на кратките глави сюжетът се лее леко, бързо и запазва напрежението у читателя. Авторката успява да запази чувството, което внушава приказката за Пепеляшка, вмъквайки елементи от оригинала, като успешно ги съчетава с личната си интерпретация на историята, за да направи книгата малко по-мрачна и мистична.

Макар и изначално възприемани като зли, образите на двете доведени сестри постепенно се надграждат с развитието на сюжета. В лицето на Изабел опознаваме една  смела и буйна жена, а в лицето на Октавия – умна и изобретателна, като и двете са упорито устремени да постигнат своя щастлив край. Хареса ми, че авторката не поставя акцент само върху едната сестра, нито пък прелива двата образа в един, а ги изгражда индивидуално и напълно различни един от друг, позволявайки на читателя да се отъждестви с някой от тях.

Момчето е обич – безкрайна и истинска. Конят е кураж – див и необуздан. Заварената ти сестра е твоята съвест – мила и състрадателна. Знай, че си войн, Изабел, а истинският воин носи в битка обичта, куража и състраданието си също както носи сабята си.

Финалът на книгата не беше неочакван, въпреки стремежа на авторката да го направи такъв, но не беше и безинтересен. Допадна ми фактът, че Донъли беше отделила по-голямо внимание на сюжета и развитието на героите, отколкото на „голямата битка“, с която свършва всяка фантастична книга, защото тази част понякога наистина може да стане скучна, ако са ѝ отделени повече страници, отколкото е необходимо.

„Доведената сестра“ на Дженифър Донъли е един интересен нов поглед върху познатата история за Пепеляшка, който освен че е много развлекателен и приятен за четене, защото ни отвежда с лекота в носталгичното пространство на детството, съдържа в себе си някои наистина важни послания, подобно на всяка една хубава и добре написана приказка.

В този тъжен и труден за живеене свят наистина има магия. Магия, по-могъща от съдбата и от шанса. И тя може да бъде срещната на най-малко очаквани места.

Цветомира Дачева, студент специалност Книгоиздване,

стажант в издателство Orange books.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *