Албена Лимони е автор на всички 50 портрета от проекта на Orange Books „Царски пищов: Български писатели“. Той представлява тесте с 50 карти, посветени на едни от най-важните имена в българската литература. Картите са образователни, любопитни и красиви. Подходящи са и за ученици, които трябва да запомнят бързо имена на произведения и факти за живота на тези автори, и за всеки, който просто желае да попълни общата си култура.
Портретите в „Царски пищов: Български писатели“ са оригинални и свежи. Вижте сами и междувременно се запознайте с техния създател Албена Лимони.
Как започна да се занимаваш с книги и илюстрация?
Илюстрацията е естествено продължение на страстта ми към рисуването, което е около мен, откакто имам съзнателни интереси. Когато бях в гимназията, трябваше да посочим специалност, в която искаме да се задълбочим, и тогава ми стана напълно ясно, че предпочитам да потъна в книжния свят пред другите възможности. Освен това, пространството на книгата ми е много удобно – можеш да променяш натоварването на всеки разтвор, можеш да бъдеш съвсем друг, докато проучваш думите на писателя или пък да създадеш авторска книга… И най-вече – книгата за мен е начин на общуване и изразяване. Имам голяма колекция с книги – дневници, които съм създала в различни моменти от живота си. Те са във всякакви формати и различен обем страници. Купувала съм си мънички тефтерчета с двайсетина страници, колкото да ми стигнат за някое кратко пътуване.
Какво беше първото нещо, което си спомняш да си нарисувала?
Повратен момент е бил, когато нарисувах къща със светлозелен молив в центъра на листа. Плътно оцветена. Точно с тази рисунка усетих връзката между главата и ръката и е първата рисунка, която помня да съм нарисувала самостоятелно. Някъде из детскоградинското време.
Как, кога и къде обичаш да рисуваш? Рисуваш ли за удоволствие?
Обичам да рисувам с една линия. Правя рисунки и като изрязвам силуети от хартия, които използвам за шаблон. Някой път си остават само изрязани. Самият процес, освен ако не е предварително планиран, е далеч от рамките и просто изваждам хартия и нещо черно, за да си хвана идеята. Голямо удоволствие изпитвам, когато рисувам човешки тела или детайли по време на няколкочасов целенасочен сеанс или така наречения акт, когато моделът се движи през определен период от време или постоянно. Посещението на подобни сеанси ме балансира и успявам да си изясня много въпроси, свързани с изграждането на формата, които ме преследват ежедневно в рисуването.
Защо реши да станеш част от проекта „Царски пищов: Български писатели“?
Защото първото нещо, което си помислих беше, че ще науча нещо ново. Нещо ново като информация и не само – досега не бях вършила подобен тип работа. Говоря за голямо количество портрети със сходна трактовка. Беше ми много любопитно как бих се справила с подобна задача. А и задачата е важна.
Как започна работата ти по потретите и какво представляваше подготовката ти за рисуването на всеки един от тях?
Започнах с това да имам списък с имената на хартия, за да си отбелязвам разни неща, да ги гледам. Първият портрет, който направих, беше на Леда Милева. Тази карта определи стила на работа до края. Първо събрах няколко снимки. Подходът ми беше да нарисувам събирателен образ – най-доброто от човека през годините. Избирах си коя прическа да нарисувам, на коя възраст да бъде. Искаше ми се дори личностите да не бъдат разпознавани веднага. Да не бъдат тези от портретите, с които сме израснали. Затова отделих много от времето в търсене на кадри, гледах клипове на някои от хората, за да видя присъствието и чертите им от близо. Четох произведенията и истории за животите им.
Кои портрети бяха най-трудни и кои по-лесни?
Не бих казала, че имаше трудни и лесни. Някои ги рисувах по няколко пъти докато ми харесат. Например Елисавета Багряна – тя има толкова различно излъчване през годините от живота си, че е трудно да се спреш на някое състояние.
За кого смяташ, ще е подходящ Царския пищов?
Царският пищов е подходящ за всеки. Може и само за гледане ?