„12 часа преди Коледа“ и Десислава Чучулайн – интервю

„12 часа преди Коледа“ и Десислава Чучулайн – интервю

ноември 22, 2019
Категория: Публикации, Ревюта
0 1550 2
„12 часа преди Коледа“ и Десислава Чучулайн – интервю

„12 часа преди Коледа“ и Десислава Чучулайн – интервю

12 часа преди Коледа“ е дебютният роман на младата авторка Десислава Чучулайн. Книгата е уютно, топло и магическо четиво, което ще ви отведе на приключение и ще ви напомни, че в крайна сметка най-важните неща са невидими за очите, но видими за сърцето.

Ето за какво си поговорихме с нея броени часове преди излизането на „12 часа преди Коледа“…

Деси, кога се влюби в книгите?

В училище винаги съм имала страхотни преподаватели по литература и това си беше голям късмет. Но любовта ми към книгите я дължа на моята майка. Имам спомени на около 4-5 как вечер, преди сън, е любимото ми време за приказки. Лягам, затварям си очите и слушам поредната любима история. По това време бях силно впечатлена от „Приказки от хиляда и една нощ“. Научих се да чета доста рано, но не заради самите книги – родителите ми гледаха филми със субтитри и аз исках да мога да разбера за какво става дума. Първото ми прочетено стихче беше на Калина Малина. Помня много добре тази книга със стихове, защото мама често ми ги четеше и аз ги знаех почти всички наизуст. Първият път, когато успях да прочета едно от тях съвсем сама, бях на 5 години. Бях толкова развълнувана. Майка ми приготвяше нещо в кухнята и отидох да ѝ покажа, че вече мога да чета. Тя не ми повярва и отвори на друга страница. Изненада се, че прочетох и този текст. И така… Аз никога не съм се учила да чета по онзи начин на срички в училище. Помня, че в първи клас умирах от скука, докато четяхме и все се разсейвах. Госпожата забелязваше това и често се обръщаше към мен с молба аз да продължа с четенето. Аз се ококорвах и бързо търсех до кой ред сме стигнали, ориентирайки се по памет какво съм чула. Доста често ми подсказваха, за да мога да продължа. Във втори клас вече бях горд член на училищната и читалищната библиотека. Първата книга, която си взех и записах собственоръчно в картона ми, беше стихосбирката „Моторни песни“ на Вапцаров. Спрях се на нея интуитивно, но въпреки че не беше в програмата за втори клас, моята класна насърчи избора ми.

А кога и как започна да пишеш?

Започнах да пиша в училище – 2-3 клас, когато имахме съчинения по теми. Помня, че това ми беше много по-любимо в сравнение с това да преразказвам текст. Обичах да си измислям истории, герои. Някъде на около 10 години направих и първия си опит за нещо като детски роман. Изписах половин тетрадка. Споделих историята с мои съученици, които май се изкефиха, защото после искаха да четат още, но аз загубих интерес и текстът си остана недовършен. В годините съм правила още няколко опита да напиша роман, но все нещо ми липсваше – воля, увереност, опит… Отлагах този момент, но винаги съм знаела, че един ден ще успея. Беше ми нещо като детска мечта.

Кои са любимите ти писатели и откъде черпиш вдъхновение?

Имам много любими писатели. Когато бях малка, обожавах приказките на Андерсен и си мечтаех някой ден да мога да напиша поне нещичко красиво, както пише той. В детството ми все си представят, че може никога да не порастна като Питър Пан, смятах, че е забавно да правиш бели като Емил от Льонеберя и Пипи Дългото чорапче. В ранния ми тийнейджърски период харесвах много книгите на Луиза Мей Олкът и Луси Монтгомъри. После се появи Хари Потър. И това отвори голяма врата за мен към фантастиката и фентъзито, които и до днес са моите любими жанрове, заедно с книгите за астрофизика. Сред любимите ми автори са Тери Пратчет, Толкин, Урсула Ле Гуин, Дикенс, Дъглас Адамс, Дж. К. Роулинг. От нехудожествената литература – автори като Нийл Деграс Тайсън, Мичио Каку – футурист и брилянтен физик-теоритик, който изследва тайните на Вселената, Стивън Хокинг и други.

Вдъхновение по-скоро черпя от заобикалящата ме среда – атмосферата и случките в големия град, природата и необятния Космос, за който чета много.

Вярваш ли във вълшебства?

Вярвам, че когато си поставя цел и си начертая план за нейното реализиране, е въпрос на време и усилия, за да я постигна. Смятам, че човек не трябва да си поставя ограничение в мислите и е хубаво да фантазира. „Фантасмагориите“, описани от автори преди няколко века, са реалност днес – като смартфона, който държим в ръката си. Децата е хубаво да вярват във вълшебства и колкото по-дълго продължи това, толкова по-добре за тях. Някои щастливци цял живот се усмихват с очите на дете 😊

Как се роди идеята за “12 часа преди Коледа”?

Беше октомври 2014, скоро в нашето семейство щеше да се появи нашия син – Борис. Обмислях какво ми предстои по време на майчинството, как ще се наложи за известно време да спра да работя като комуникатор, което е част от моята същност. Това не е работа, която просто можеш да спреш да вършиш. Казах си, че сега е идеалният момент да създам свят от герои. Писането на „12 часа преди Коледа“ беше нещо като почивка и терапия за мен. Време, в което мозъкът ми се чуства полезен. Години наред всеки декември търсех по лавиците в книжарниците перфектната коледна книга. Ще призная, че винаги обръщах поглед към „Коледна песен“ на Дикенс. Този ненадминат за мен шедьовър на коледна тема. Но всички мои познати или я имаха, или знаеха историята до болка, или пък я бяха препрочитали много пъти, също като мен. Така спонтанно ми хрумна идеята да напиша коледна история, която да подаря на най-близките ми приятели. От историята на мъж и жена, в началото на трийсетте, които нямат време да празнуват Коледа със семейството и близките си, заринати от работа, сюжетът прерасна в нещо много по-голямо.

Защо Коледа? Има ли нещо по-специално около този празник, според теб?

По това време на годината във въздуха витае някаква магия – аромат на печени сладки, топъл шоколад, греяно вино. Хората пускат в домовете си повече блясък, светлина, украсяват коледното дърво, правят подаръци и създават емоция, която да подарят на своите близки. В забързаното ни ежедневие обаче доста често си казваме „Ще взема готова храна.“ или „Ще ми опаковат подаръка в магазина.“ Щастието е в онези малки моменти, когато се обръщаме към себе си, подаряваме нещо, което сме направили с двете си ръце – може да е просто ръчно надписана картичка или книга. Щастие е, когато украсявате заедно елхата с вашето четиригодишно дете и то брои дните до Коледа, защото знае, че ако е било много послушно, ще открие под магичното дърво мечтания подарък от Дядо Коледа. Има някакво вълшебство, когато гледаш как любимите ти хора разопаковат подаръка от теб и се усмихват.

Колко време ти отне написването на „12 часа преди Коледа“ и какво се случи после?

Самото написване на романа ми отне около 2 години. Майчинството с будно момче, което не обича да спи, не се оказа най-свободното време през живота ми. Пишех книгата през нощта, по празници, когато се събирахме с бабите и дядовците на Боби, или през лятната отпуска, когато се върнах на работа и имах доста натрупани дни от периода на майчинство. След това ми отне още почти 1 година, докато проуча пазара на книги в България, издателствата и междувременно няколко мои познати прочетат написаното от мен и ми изпратят обратна връзка. Дълго време се колебаех дали въобще да пращам ръкописа и събирах смелост. След като направих и финалните редакции, през май 2018 година изпратих част от текста до няколко от най-големите и по мое мнение, най-добри издателства в България. Щеше да бъде по-лесно да издам книгата с по-малко издателство, но бях решена, че искам да работя с професионалисти, добър и наложил се екип. Към онзи момент такава възможност виждах именно в големите издателства, на които се бях спряла. Очакването на отговор е доста емоционален период за всеки творец, в това съм сигурна. В крайна сметка трябва да си готов и за отказ. Аз извадих страхотен късмет, защото един юлски ден Деси Желева от Orange books, след като беше прочела откъс от ръкописа, ме потърси и ми сподели, че ще се радва да прочете повече. Така след няколко седмици се запознах с редакторите на едно от най-свежите издателства в България. Деси и Сав са млади, позитивни хора. Бързо си дадох сметка, че работят с пламък в очите, защото да са издатели е тяхно призвание и са книжари по душа. Така след няколко месеца подписах и първия си договор като писател! Трудно е да опиша как няколко минути по-късно, на път за работа, се носех по въздуха и краката ми почти не докосваха алеята, отрупана с жълъди и есенни листа. След този миг на кратка еуфория редактирането на книгата премина като реализирането на важен за мен работен проект – следваш срокове, план на работа, носиш отговорност. Деси събра страхотен екип от професионалисти, с които имах честта и привилегията да работя. Запозна ме с Елена Павлова, която не просто се съгласи да бъде мой редактор, а с изключителен подход, успя да ме научи на толкова много неща в редактирането, за което ще ѝ бъда благодарна винаги. Ели е моят редактор-магьосница! На по-късен етап като коректор се включи Ива Колева, за която само бях чувала уникални отзиви и бях изчела не една книга, на която тя беше коректор или редактор. Стоян Атанасов от Контур криейтив пък създаде дрехите на „12 часа преди Коледа“. Екип мечта! Сещам се за онази история на Тери Пратчет, че първият му издател не е бил с особено голям опит в книгоиздаването. Е, аз мога само да потвърдя, че моето издателство не просто е с опит, но и Деси, и Сав не правят компромиси в работата си по пътя на издаването на една книга.

Какви въпроси искаш да си зададе читателят, след като прочете „12 часа преди Коледа“?

Ако четеш книгата и се замислиш дали не прекаляваш с работата, дали нямаш нужда от повече време за себе си и близките си, дали не е време да спреш за миг и да осъзнаеш какъв е твоят смисъл, тогава посланието на „12 часа преди Коледа“ е стигнало до теб. Създадох тази книга за най-близките ми приятели, за семейството. Животът ни минава бързо и докато се обърнем някакви мигове са излетели. Важно е да си дадем възможност да бъдем щастливи.

Какво би искала да пожелаеш на читателите преди предстоящите празници?

Тази Коледа да подарят красива емоция на своите близки и да прекарат повече време с тях.

Десислава Чучулайн е мениджър „Корпоративни комуникации“ в голяма финансова институция. Работи предимно в областта на дигиталните комуникации. Завършва бакалавър „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“ , а след това се дипломира като магистър Икономист със специалност Маркетинг в УНСС. Дълги години трупа опит в едни от най-големите PR и рекламни агенции в България. Реализира комуникационни кампании за редица световни брандове.

От четиригодишна обожава да рисува и за нейн късмет родителите ѝ я записват да кандидатства в първи клас в паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство. Приемат я и така прави първите си стъпки. Неин преподавател е художникът Панайот Панайотов. Участва с картините си в множество национални и международни конкурси за детска рисунка и получава отличия за работите си. Още от най-ранна възраст развива въображението си и се научава да цени изкуството във всичките му форми.

Можете да откриете Деси в следните канали:

www.goodreads.com/dchochoulain

www.facebook.com/dessislava.chouchoulain

www.instagram.com/dess.chouchoulain/

ФОТОГРАФ: ПЕТЪР ХАДЖИКОЛЕВ

, ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *