Препускайки (с шейна) из публикациите, се натъкваме на първата жена в историята, спечелила престижната награда „Пулицър“ – Едит Уортън. Героят в едноименния роман „Итън Фром“ гасне по една невъзможна любов, разкъсван от любовен триъгълник между две тотално различни жени, едната млада, желана, а другата ревнива и студена, досущ като ледената картина наоколо.
И така докато за един сковаващият студ навън може да е и 
метафора, отражение на зимата, която цари в душата му, за други той е реално изпитание. Неочаквано преоткриване. Опасно преживяване. Борба на живот и смърт с планински лъв, с непреодолим, нестихващ глад. Със суровата, безмилостна, величествена, но и неприветлива земя на 3000м.надм.в., която бързо ограбва и последната надежда. С „Планината помежду ни“. Която може би е единствената, която не можем да прекосим…
Отново във „висотите на простора“ пътеките в Балкана се вият и размотават кълбото на мислите. „Който е изгубил пътя, как ще го намери?“. А наоколо – белота. Нищо. Вали бяла забрава. „Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси и опетни.“ И така постепенно „тихият, мек, пухкав снежец се превръща в своята противоположност“, докато накрая ледената чаша прелива и…лавината връхлита.
Автор: Десислава Богоева
Други статии
Магичният свят на Кели Барнхил и нейното момиче, което изпи Луната
Все още няма коментар.