Работата в книжарница често те среща с родители, които искат да купят нещо на поколението си, но нямат представа какви са новите книги, какво разказват и по какъв начин. Постоянно чуваш думите “Това са глупости!” или “Не е за него/нея.”, при което ти се иска да хванеш настойника и да го хвърлиш на Марс, а ако детето или тинейджърът сам си е харесал книга и родителите не искат да му я вземат, направо да ги запратиш на Нептун. Така ще е най-добре за всички.

Спомням си, че когато растях, четях свободно всякакви фантасмагории. Моите родители дори ме поощряваха. И двете страни бяхме наясно, че съм доста шантаво дете, изборът ми на книги също беше нетипичен, но важното беше да чета, сама да си изградя вкус, а не да ми се налага отвън. Може да се каже, че нашите бяха доста литературно разкрепостени.

Излиза, че извадих късмет, защото не всички имат свободата да четат това, което искат. Не само семейства, цели общества подлагат под въпрос и дори забраняват книги, с което се стига до това да се бориш за правото си на четене. Цензурата и забраната изобщо не са нова тенденция.  Един от най-известните документи в историята на книгата е Индексът на забранените книги или Index Librorum Prohibitorum на латински. Той включва заглавия, които Римокатолическата църква смята за опасни. Не е изненада, че голяма част от тях са научни трудове, без които днес нямаше да сме се развили до това ниво на познание. Първите индекси излизат през 16 век, в различни страни, не само в Италия. Последното обновяване е през 1948 година.  Чак през 1966 документът е отменен. Междувременно войните, окупациите и смяната на режими също влияят на това какви книги ще се четат. Не всичко е удобно на строя, но пък на хората им се чете. И стават изобретателни.

Дори и сега поставянето под въпрос и забраната съществуват и предимно библиотеки и училища страдат от това. Американската Асоциация на Библиотеките, или American Library Association (ALA), е една от организациите, които следят и предоставят подробни данни и графики на своя сайт за книгите, които се поставят под въпрос, причините, както и кой е инициаторът. Оказва се, че за периода 2000-2009 най-висок процент са родителите, които подлагат под съмнение дали литературата е подходяща за определената възрастова група. Процентът е по-нисък спрямо този за периода 1990-1999 година.

 В тази връзка от 1982 година насам се провежда Седмицата на забранените книги. Тази година тя е от 24 до 30 септември. А какъв по-добър начин за отпразнуваме правото ни на свободно четене, ако не чрез прочитане на забранена книга? Ето няколко заглавия и причините, заради които са забранени:

„Прекрасният нов свят“  от Олдъс Хъксли

• Груб език
• Сексуално съдържание
• Употреба на наркотици/алкохол/ цигари
• Опониране на традиционната социална конструкция за семейството

„Повелителят на мухите от Уилям Голдинг“

• Груб език
• Сексуално съдържание
• Насилие
• Религиозни възгледи
• Расизъм

„Американски психар“ от Брет Ийстън Елис

• Сексуално съдържание
• Насилие

Поредицата за Хари Потър от Дж. К. Ролинг

• Насилие
• Религиозни възгледи
• Окултизъм
• Опониране на традиционната социална конструкция за семейството

 „Предимствата да бъдеш аутсайдер“ от Стивън Чбоски

• Груб език
• Сексуално съдържание
• Неподходящ за възрастовата група
• Хомосексуалност
• Голота
• Употреба на наркотици/алкохол/ цигари
• Опониране на традиционната социална конструкция за семейството

„Къде си, Аляска?“ от  Джон Грийн

• Сексуално съдържание

„Странна случка с куче през нощта“ от Марк Хадън

• Груб език
• Неподходящ за възрастовата група
• Атеизъм

Автор на „Забранената книга е най-сладка“: Стефанка Митева, Orange Center The Mall