Театралният сезон започна, а краят на всеки работен ден изисква изискано продължение. Понеже сме любители на всички видове изкуство, но на литературата малко повече и малко най, решихме да подберем няколко романа, които може да гледате на софийска театрална сцена (адаптирани разумно, разбира се). По-голямата част от тях ви препоръчвам лично, но има и такива, които все още не съм имала удоволствието да гледам. Смятам да поправя тази малка грешка в рамките на месец ноември, така че този текст освен препоръка, е и официално напомняне към мен самата.
Уточнявам още преди да започна – не смятам, че постановка или филм са длъжни да следват плътно сюжетната линия на романа или разказа, от който са вдъхновени. Излишно е да навлизам в детайли защо, обяснявайки, че всяко изкуство използва различен канал и използва различни изразни средства, от което следва, че не може да се сърдим на двучасова пиеса, че е пропуснала моменти от роман от 500 страници. И така нататък.
Няколко романа на софийска театрална сцена
„Полет над кукувиче гнездо“, по романа на Кен Киси в Народен театър „Иван Вазов“
Дълга, пищна и мащабна постановка, разделена от антракт, която рязко ще ви напомни едноименния филм с Джак Никълсън. Режисирана е от Александър Морфов, което трябва да ви подскаже какво визуално (и музикално в определени моменти) приключение ви очаква. „Полет над кукувиче гнездо“ е една от задължителните заглавия от репертора на Народния театър, защото независимо дали ви хареса, или не, то няма да ви остави апатични. Или ще харесате Деян Донков като Макмърфи, или ще ви се стори силно несправящ се. Или ще решите, че това е вашият полет, или тотално ще го отречете. Допускам, че е възможен и среден вариант, но досега не съм го срещала.
Успокоявам заинтересованите – фабулата, сюжетът и духът на героите са запазени максимално. Единствено Металика може да ви изненада.
„Вълните“, по романа на Вирджиния Улф в Народен театър „Иван Вазов“ 
Постановка, която блести с изтънчен актьорски състав – Юлиан Вергов, Ивайло Герасков, Снежина Петрова, Рени Врангова, Мария Каварджикова. Опростена и елегантна сценография и тотална липса на детайли, които могат да ви отклонят от основната идея – разговорът на смисъла на личното съществуване, приятелството, мъжеството, любовта, детството, спомените и пропуснатите възможности. Да, „Вълните“ е точно това, което си мислите – статичен, дълбок и интимен поглед в душите на петимата герои. Ако сте приятел на поне една книга на Улф, дайте шанс на постановката. Но не водете на нея някой, който очаква от театъра динамика и зрелище. Определено ще се разочарова.
Личните ми впечатления са смесени. Не съжалявам, че съм я гледала, но и си погледнах часовника на няколко пъти, докато траеше гледането.
„Парижката Света богородица“ по романа на Виктор Юго в Театър „София“
Това е едно от онези представления, които не съм гледала още, макар че ми се иска от година насам. В момента това не е особено възможно, тъй като част от театъра е в ремонт. Но с нетърпение очаквам завръщането на Калин Врачански като Квазимодо, не защото харесвам Калин Врачански, а защото гърбушкото е един от любимите ми литературни герои. Любовният четириъгълник с център Есмералда пък е най-трагичната любовна история на всички времена. Точка.
По неофициална информация – постановката е изключителна на всички нива – сценография, музика, актьорска игра, сценография, атмосфера…
„Идиот“ по романа на Достоевски в Открита сцена „Сълза и смях“ 
Моноспектакъл, в който ще видите и чуете Кирил Кирилов. Романът е оголен от почти всички персонажи без един – идиотът. Онзи, който ще ви попита нужно ли е да вярваш в доброто, защо, прекрасен ли е човекът и би ли могъл изобщо да е.
Сюжетите на Достоевски са прекалено многопластови, за да се адаптират директно и еднозначно. Затова пък идеите му и въпросите, които задава, са такива, че не оставят душата спокойна, терзаят я й я карат да търси отговори. Постановката продължава с питането.
„Контрабасът“ по романа на Патрик Зюскинд в Народен театър „Иван Вазов“
Още един моноспектакъл. Героят е влюбен музикант, чиято любов е насочена в няколко посоки – към жената, към изкуството, към контрабаса. Към желанието да намери себе си в този любовен триъгълник.
Една постаноква, чиято устойчивост на сцената на Народния театър показва силата й.
„Пилето“ по романа на Уилям Уортън в Младежки театър „Николай Бинев“
Постановка по пиесата на Наоми Уотс и филма на Алън Паркър. Текст в текста и извън текста.
Тъй като все още не съм я гледала (премиерата и бе съвсем скоро), просто отбелязвам нейното съществуване и я поставям в списъка „да се гледа“.
„За мишките и хората“ по романа на Джон Стайнбек в Открита сцена „Сълза и смях“
Не на последно място, твърдо не на последно място. Просто не присъства в програмата на театъра за октомври и ноември. Това не пречи да стискаме палци да се появи, за да можем да му се порадваме отново
Какво ново в кината през октомври?
Излиза поредица романи по пиеси на Шекспир
Все още няма коментар.