Другото лице на Дж. К. Роулинг – интригуващите истории за детектив Корморан Страйк

Случвало ли ви се е да искате да прочетете някоя поредица и да го направите точно в най-неподходящото време? Обзалагам се, че никой няма да отговори на този въпрос с „не“! Точно в един такъв неподходящ момент аз прочетох поредицата на Робърт Галбрейт за частния детектив Корморан Страйк.

Първоначалният ми интерес беше породен от това, че зад името Робърт Галбрейт се крие не кой да е, а любимата ми Дж. К. Роулинг. Поради същата причина ме беше и страх да започна книгите, тъй като с предишния ѝ опит за трилър – „Вакантен пост“ не се погодихме и не успях да прочета повече от 50 страници (Сега вече може би ѝ е време за втори шанс?). Още към средата на първата книга, обаче от този страх нямаше и следа – книгата ме погълна и нямах търпение да я дочета, за да почна следващата.
В трите книжки („Зовът на кукувицата“, „Копринената буба“ и „В служба на злото“) неизменни главни герои са детектив Корморан Страйк, ветеран от войната в Афганистан и бивш полицейски инспектор, и асистентката му Робин Елакот, млада специалистка човешки ресурси с детска мечта да работи като детектив. Страйк живее предимно с миналото си, за което допринасят ампутираният, в следствие на войната, крак и преживяванията, свързани с инцидента. Робин обаче гледа смело напред в бъдещето, което ще споделя с годеника си Матю. Първоначално детективската двойка не може да се сработи, но различията всъщност са това, което ги обединява и ги превръща в екип в абсолютния смисъл на думата.

Разследването на случаите не следва точна линия, което успява да заблуди читателя и той до последно да не може да установи категорично кой е убиецът. Самите случаи, които се разследват и жертвите им са абсолютно различни в трите книги. В „Зовът на кукувицата“ жертва е 23-годишната моделка Лула Ландри, за която се смята, че се е самоубила. Брат ѝ обаче не мисли така и наема Страйк да разкрие истината. Жертвата в „Копринената буба“ е писателят Оуен Куин, чиято съпруга е свикнала на внезапните му изчезвания, но този път усеща, че има нещо нередно и детективското дуо трябва да открие какво е то. Мистериозна пратка разтърсва приликата на Робин още в началото на „В служба на злото“. Предупреждението в тази пратка е насочени към Страйк и той подозира четирима души от миналото си, които са способни на нещо подобно.

Единственият недостатък, който бих могла да изтъкна на поредицата, е прекалената описателност на личния живот на Корморан и Робин, но дори той има своите предимства, тъй като чрез описанията героите са представени като обикновени хора, а не идеализирани, както Шерлок на Дойл.

Детектив Корморан Страйк определено влиза в списъка ми на любими детективи, като се нарежда на второ място след единствения и неповторим Шерлок, а поредицата става любима част от библиотеката ми. А ако си търсите трилър, който обаче да е лек и да влиза в категорията „лятно четиво“, тази поредица определено ще покрие всички изисквания.