Тази седмица четохме сборника с разкази „Птиците“ на Дафни дю Морие. Английската писателка е автор на едни от най-емблематичните произведения за 20 век, които вдъхновяват дори режисьора Алфред Хичкок. Това вдъхновение му носи Оскар за най-добър филм за екранизацията на „Ребека“ през 1940 година. Двайсет години по-късно разказът „Птиците“ става основа за един от най-брилянтните филми на всички времена.

Всъщност не започнахме да четем книгата на Дафни дю Морие, защото Хичкок ни е подсетил. Изданията на писателката, дело на изд. Лабиринт, са толкова красиви и привличащи, че просто нямахме избор. След като „Ребека“ ни влезе под кожата, срещата с „Птиците“ беше въпрос на време. И сме щастливи.

Всеки един от разказите е оригинален, изпълнен с напрежение и написан изкусно. Стилът на Дафни дю Морие е елегантен, спокоен и с нищо не предполага мрачните събития, които се случват. Именно този контраст между първоначална нагласа и развитие на събитията правят историите още по-добри. Те са плашещи, без да са изпълнени с евтини номера са „сплашване“ на читателя. Майсторството на писателката се крие и в умението да създава ситуации, които на пръв поглед са естествена част от живота. Но след поредица странни съвпадения, събития и явления създават ужас, който малцина могат да си представят.

Кошмарите са въпрос на лош късмет и на липса на контрол. Къде е границата между нормалното и лудостта?