„Брит-Мари беше тук“ е една възхитителна книга от Фредрик Бакман, която сме сигурни, че ще настани в сърцата ви.
Брит-Мари не е героиня която да ти допадне от самото начало. Даже напротив, трябва да стигнеш до към 100-та страница, за да започнеш да я харесваш.. Първоначалното впечатление от нея не е очарование.
Брит е възрастна холеричка, чийто ден преминава по строго определен начин, години наред. Толкова е педантична в чистенето и подреждането, че чак до крайност. Една от маниите и е подреждането на кутията за прибори, всичко си има строго определен ред и всяка лъжица, която не е на мястото си би я влудила. Чистенето на прозорците трябва да става с определен препарат – и с нищо друго.Содата бикарбонат помага за почти всичко, Брит-Мари знае това от опит.
Но Брит-Мари е домакиня и откакто се е омъжила се грижи единствено за съпруга си и за дома им. И всичко би продължило да се случва по старият добре познат и комфортен начин, ако не й се бе наложило да напусне Кент, понеже го е хванала в изневяра. Дошъл е моментът, в който тя трябва да се справя сама, трябва да си намери работа, което не е никак лесно… Но Брит-Мари не приема отказ и ежедневно досажда на момичето в бюрото по заетостта. Това проработва, защото накрая служителката от бюрото капитулира и намира работа на Брит-Мари в едно малко градче на има Борг като портиер в развлекателен център. Работата не е само зле платена, но и временна. Но тя приема. Освен това Брит не знае, че длъжността ще включа и това да бъде футболен треньор на деца. Брит и идея си няма от футбол, плюс това смята, че не е никак хигеинично… Ноо „Футболът е странна игра, защото не моли да го обичаш. Изисква го.“
Само Брит-Мари може да сервира „сникерс“ на плъх всяка вечер в чиния и с прибори. Дори отбелязва:
„Занапред ще вечеряма в шест часа. Както цивилизовани хора.
След известен размисъл добавя: „Или плъхове“
– Ха. Не ме бива особено да започвам такъв тип разговори. Мъжът ми казва, че съм социално некомпетентна.
Набързо обмисля дали да разкаже на плъха за житейската си криза. Мисли си, че би ѝ се искало да обясни, че е трудно да знаеш коя си, когато се окажеш сама, а цял живот преди това си живяла заради някого другиго. Но не иска да безпокои плъха. Затова приглажда една гънка в полата си и казва напълно формално:
– Искам да предложа споразумение. От вас се иска да се появявате за вечеря всеки ден в шест часа.“
Не знам точно в кой момент започваш да харесваш да харесваш Брит-Мари, но по някое време разбираш, че не е стара вещица (както я наричат някои хора) и накрая дори осъзнаваш, че се е настанила в сърцето ти.
Автор: Галя Загорчева
Все още няма коментар.