В ръцете си държим „Където за кратко е имало куче“ – първата стихосбирка на Боряна Нейкова. Очаквахме я с нетърпение дълго време, защото първото стихотворение ни впечатли искрено още преди няколко месеца. Днес, след като вече сме горди притежатели на дебютното издание на Боряна, уверено заявяваме, че очакванията са били напълно оправдани.
Стихосбирката е чиста, искрена и стилна. Зад крехката възраст на Боряна личи вроден усет към детайла, съчетан с изненадващо спокойна зрялост. „Където за кратко е имало куче“ е стихосбирка, която със сигурност трябва да прочетете. Защото със сигурност ще ви хареса и външно, и вътрешно.
Боряна Нейкова печели голямата награда на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2014-та, освен това има първи награди в други национални конкурси като този за есе на БНР и на сп. „Капитал Light”.
Ето и какво ни сподели тя.
Първо честито за първата награда от „Веселин Ханчев“! Как мина представянето на стихосбирката там?
Иван Ланджев представи книгата в Стара Загора, хубаво беше, много съм му признателна за нещата, които каза. Признавам си, смятах, че точно той няма да я хареса особено, стиловете ни са различни. В крайна сметка се радвам, че се случи тъкмо той да я представи за първи път, Ланджев е не само един от най-талантливите ни съвременни поети, но и привърженик на добрия вкус.
Ти за първи път ли участва там? Предни години изпращала ли си стихотворения?
Не, за първи път участвах. Всъщност за първи път прописах поезия няколко месеца преди самия конкурс. „Кучето“ което беше наградено е първото ми стихотворение.
Само няколко месеца преди Ханчев? Как се случи, какво те вдъхнови да започнеш?
Попаднах на курс по творческо писане, който водеше Георги Господинов. Преди този курс не четях съвременна поезия, не познавах „белия стих“ изобщо, дори когато написах „Куче“-то една вечер в тролея на връщане от курса, не знаех точно какво съм написала. Георги Господинов ми каза, че е стихотворение, когато го прочетох на следващия семинар. Този курс ме научи преди всичко да чета, тотално ме влюби в поезията.
А опитвала ли си да пишеш проза?
Проза пиша още от гимназията, имах блог за кратки разкази (дори не знам дали могат да се нарекат разкази), който възобнових преди няколко месеца. Изобщо както дълго не бях писала нищо, тази година какво ми стана, скъсах се от писане.
Кога за последно написа разказ и прочете чужд такъв?
В момента дочитам „Момичето на хладилника“ на Етгар Керет, от всички негови сборници, този ми стана любимият. А моят последен разказ е може би от преди месец.
Учиш журналистика, поддържаш свой блог. С какъв тип журналистика би искала да се занимаваш?
Записах журналистика, защото винаги съм искала да пиша за театър и на няколко пъти имах тази възможност. В момента обаче работя нещо, което не е свързано със специалността ми, не съм сигурна дали някога изобщо ще се върна към журналистиката.
С какво се занимаваш в момента и защо смяташ, че няма да се върнеш към журналистиката?
Работя в маркетингова агенция и за момента се чувствам добре там. Може да ми се пише за медия някой ден, това е интересна професия, но нищо не е на всяка цена. Вярвам, че хубавите неща се случват естествено, когато не ги пришпорваме и ако им дойде времето. Човек никога не знае. Ако някой преди година и половина ми беше казал, че ще имам книга и то с поезия, щях да му се изсмея.
Докато чета стихосбирката ти, няма как да не забележа, че имаш специално отношение към предметите и към детайли от тях. Те ли те вдъхновяват повече или хората?
Привързвам се не толкова към предмети, колкото към места, градове, сгради. Трудно напускам местата, дори когато съм си тръгнала от тях физически, но промените, страховете, несигурността, дискомфорта са това, без което не бих имала причина нито да пиша, нито да правя каквото и да е със себе си. Като тегля черата, тази книга е вдъхновена от едно куче, над 10 града, поне 7 човека и нито един предмет.
А за финал ви предлагаме да прочетете награденото стихотворение.
Куче
Не искам куче да имам.
Не искам нищо да имам
за кратко.
А после да нямам
завинаги.
Не искам куче в къщата.
След кучето
къщата
е с едно куче по-празна,
с едно куче по-чиста,
с едно куче по-тиха.
По-тъжна от всяка къща без куче
е онази, в която е имало куче.
И думата „ново”, употребена за куче
е тъжна.
Не искам куче да имам.
Не искам нищо да имам.
Светът е напуснато място,
където
за кратко е имало
куче,
а после завинаги няма.
Pingback: Представяне на стихосбирката на Боряна Нейкова