5 стихотворения за първия учебен ден

Първият учебен ден е един от любимите ни дни от годината още от деца. Вече години наред се опитваме да помогнем на хиляди деца да усетят магията на откриването на нови знания, забавления и приятели. Искрено се надяваме да го постигаме и да продължаваме с мисията си. И тъй като днес не е ден за дълги приказки, а за прекрасни и любознателни начала, ще ви припомним 5 от нашите любими (малко стари, но златни) стихотворения за първия учебен ден.

Пожелаваме на всички ученици слънчева, интересна и приказка учебна година. Четете, учете и помнете, че всъщност самите вие сте книги и в себе си носите уникална история.

ЧАНТА ЗА УТРЕ

Браво чедо, няма 
липсваща тетрадка: 
всичко по програма — 
в първата преградка! 
Сместил си пергела, 
сместил си и блока. 
С право съм ти взела 
чанта по-дълбока. 
Леле, ще те смажат
нотите, чертежът. 
Милото, багажът 
колко му е тежък! 
Олеле, и прашка 
в другата преградка! 
И стрела с опашка 
и перо на патка! 
А и летви-саби, 
и тояги-шпаги 
с тез ръчички слаби 
как ще носиш, драги? 
— Няма нищо, мамо, 
толкоз недей страда — 
тежка ми е само 
първата преграда…

Марко Ганчев

УЧИЛИЩЕ

Детенце хубаво, 
пиленце любаво, 
къде под мишница 
с таз малка книжчица? 

Отивам, бабичко, 
макар и слабичко, 
книга да се уча, 
добро да сполуча.
 
Иван Вазов

ПЪРВОКЛАСНИК

Трети път отварям 
чантата дълбока. 
Сложих ли буквара, 
молива и блока?

Тръгвам най-накрая,
мама ме целува.
Ах, да си призная – 
страшно се вълнувам.

Вярвам, че със мене 
всички сте съгласни.
Празник този ден е – 
аз съм първокласник.

 Ангелина Жекова

В ПЪРВИ КЛАС

Запя свойта песен
звънчето за нас:
– Здравей, златна есен!
– Здравей, първи клас!

Че радост голяма,
че песен, че вик!
Сега съм на мама
любим ученик!

Така е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

Добрият учител
със топли очи
ти милва косите:
– Учи се, учи!

Ех, утрини ясни,
училищни дни!
– Здравей, първокласник! –
звънчето звъни.

Димитър Светлин

АЗ БРОЯ ДО ПЕТ

Батко ми показа 
своя първи клас. 
— Буквичките — каза 
тук научих аз.

Гледам – светла стая 
с чинове безчет. 
Колко са? Не зная. 
Аз броя до пет.

Калина Малина