Работя в книжарница от 5 години и още си спомям едно от първите неща, които научих– книгите за деца са една от най-специфичните ниши в работата на книжаря. И тук не става дума само за намирането на подходяща книга спрямо възрастта на детето или желанието на родителя. Не опира толкова и до начина, по който са подредени заглавията, макар че това е от голяма важност. Препоръчването и предлагането на детски книги е онова, което е истински значимото. Защото, нали знаете, всичко започва от детството, а с това и любовта към четенето. Тя може да се роди самостоятелно, да бъде запалена от четящ родител или близък, да бъде насърчена в училище. Но какво се случва, ако това не се случи?
Какво да правим, ако се окаже, че детето ни не обича да чете?
Това, което се опитвам да правя, без да съм добре запозната с психологически подходи, е да се превърна в субект, който да мисли като дете, на което повече му се играе, отколкото чете. И какво би ме заинтригувло, ако единствените книги, които с усилие чета, са онези от задължителното четене за училище. Да говоря на неговия език, да разбера онова, което ще му бъде интересно и забавно. Следващото, което правя, е срещна ли такова дете да опитам да му подскажа, че четенето може да е весело, не-гадно и не-задължително.
Често съм срещала родители, които искат да намерят подходяща книга за точно такъв тип дете. Тук споделям няколко от заглавията, които от опит знам, че често са добро начало на едно дълготрайно приятелство между дете и книга.
- „Бабата бандид“, Дейвид Уолямс – книгата е подходяща за деца на 6-годишна възраст. Нека обемът от 300 страници не ви притеснява. Буквите са едри и удобни за четене, а илюстрациите са дело на Тони Рос (познат от книжките на „Ужасния Хенри“).Главният герой е 11-годишният Бен. Тук един от плюсовете е самият Бен – повечето деца лесно могат да се асоциират с него, а баба му – със своята собствена. Това скъсяване на разстоянието читател-герой е особено важно, сами ще се убедите в това. Историята е приключенска, беладжийска и смешна. Шегите вътре са такива, които да разсмеят всяко дете. Заигравката със съмнителната самоличност на бабата на Бен е хитро измислена и държи вниманието на малките читатели чак до края. Абсолютно лишена от клиширан поучителен характер (макар морални критерии да не липсват), „Бабата бандит“ е история, която искрено се надявам да запали повече деца по четенето.
- „Семейство Тъпашки“, Роалд Дал – кратка, илюстрована, смешна и с едри букви. Знаете ли защо децата обожават Том и Джери? Защото през цялото време си правят номера, защото няма крайно добър или крайно лош герой и защото все пак е смешно, когато някой се подхлъзне на банов кора, падне на пода, опре лапа в кухненския плот, събори тигана, той падне на главата му, а последицата е цицина, толкова голяма, че пробива тавана. Роалд Дал знае как да накара едно дете да се смее и знае, че мръсните номера са добър начин това да се случи. Господин и госпожа Тъпашки са идеалните изпълнители на гадости от всякакъв тип. Самите те са доста нелицеприятни и некъпани. Държат маймуни в задния си двор, които… Е, вие и детето ви ще разберете какво се случва с тях в крайна сметка.
- „Дневникът на един дръндьо“, Джеф Кини – попадаме отново на благоприятната ситуация на литературен герой, в който много деца могат да се припознаят. Грег е дръндьо – малко особен, малко некрасив, малко карък, с леко странен брат, с леко странни приятели, но с особено вълнуващ дневник. Книгата прилича на графичен роман, а рисунките вътре са стилизирани така, че всяко дете да може да си направи същите, ако да поиска. Историите в „Дневникът на един дръндьо“ са лични и написани на разговорен език. Бъдете подготвени за думи като „тъпак”, „малоумник“ и „аки“ и не им се сърдете. Това е мъничката цена, която трябва да платите за удоволствието да видите детето си с книга в ръка.
- „Тошко Африкански“, Ангел Каралийчев – попитайте детето си може ли да си представи колко бели може да направи една единствена маймунка. Попитайте го спомня ли си последния път, в който сте го водили в зоопарка. А последният път, в който е ходил на гости на баба на село? Сега нека си представи маймуна от Конго в българско село и какъв резултат би дала тази сметка. Дори най-смелият пакостник ще остане изненадан от нещата, на които е способен Тошко. Това е книга, която няма да остави детето безразлично – то ще види, че дори „задължителните” книги (лятно четене 3 клас) могат да бъдат весели и нескучни.
-
„Вафлено сърце”, Мария Пар – всяко дете се среща с Пипи и ми е трудно да си представя, че има такова, което не би искало Пипилота да му бъде приятелка. Ако вашето симпатизира на Пипи, макар че я асоциира с четене по време на лятна ваканция (а лятната ваканция означава време за игра), запознайте го с Триле и Лена. Те са две деца, които са приятели, които освен това са и съседи. Лена е доста луда глава, а Триле е верен другар и никога не я оставя сама в трудните (и в МНОГО трудните) ситуации. Всяка отделна глава на романа представлява различна история, така че детето ви може да чете по една на ден и да не се притеснява, че ще забрави какво се е случило преди това.
Pingback: 6 книги за хора, които не обичат да четат - Orange Center Блог
Pingback: Още 5 книги за деца, които не обичат да четат