1.“Родени да тичат“ – Кристофър МакДугъл
Докторите казват, че не можеш да тичаш. Постоянно те болят коленете, трябва да слагаш обувки специално за бягане с дебела подметка – все неща, с които Кристофър МакДугъл трябва да се съобразява, ако иска да пробяга няколко километра преди да се възобнови болката. МакДугъл e американски журналист, който решава да остави марковите маратонки и да се впусне в едно приключение през Медните каньони в Мексико в търсене на правилното тичане лишено от травми. Там, в планината Сиера Мадре, живее индианското племе Тараумара. Тараумара или Рарамури (бягащите хора) както те обичат да се наричат, са на практика свръххора. Винаги са в отлично здраве и никога не боледуват. Способни са да пробягат 500км. (12 маратона) без да спрат. Тичането при тях е за удоволствие, не за спорта или да свалят излишните килограми. Дори и на преклонна възраст те са в отлично здраве. В племето цари пълен мир и душевно спокойствие. На техния език няма думи за насилие или изразяващи жестокост, няма наказания, тъй като никой не извършва престъпления.
С помощта на Кабайо Бланко, отшелник близък на племето, МакДугъл навлиза в тайните на племето и нравите им. Състезания, наркотрафиканти и сблъсък на култури са малка част от историята, която е написана увлекателно и не претендира да се чете само от активно спортуващи. Страхотна книга за бягането не като спорт, а начин на живот.
2.“Яж и Тичай“ – Скот Юрек
Скот Юрек е един от най-добрите американски бегачи на свръхдълги разстояния. Като се има предвид, че мразел да тича като малък рекордите му са внушителни. Участвал е на „Западните щати“ – състезание на 160 км. в Сиера Невада, Калифорния. Печели седем пъти подред с рекордни резултати. Побеждава два пъти в състезанието „Бадуотър“ на 217 км. През 2010 г. на 24-часово състезание в Брив-ла-Гайард, Франция Юрек печели сребърен медал с разстояние от 165.7 мили (266.67 км).
Той е един от бегачите състезавали се рамо до рамо с племето тараумара. В биографичната си книга описва трудния път, който е изминал и какво е да си бегач на свръхдълги разстояния, да бягаш за удоволствие сред природата и когато финишираш единствената награда да е душевно удовлетворение. Скот е веган и с радост е предоставил някой от своите рецепти поместени между страниците. Разбива стереотипите за храненето или как може да си набавим оптимална енергия без месо. Изпълнена с научни факти и полезни съвети, книгата е добър отговор на въпросите: „Как да тичам?” и „Какво да ям?
3. „Тичай или умри“ – Килиан Жорнет
Каталунският ултрабегач и скиор още от ранна възраст е въведен в света планинарството. С баща планински водач и майка учителка той израства в Кап де Рек – малко ски селце в каталунските Пиринеи. От три годишна възраст започва да покорява върховете. Още в началните страници се потапяте направо в живота на Жорнет, чувствате трудностите, усещате болката му и се радвате на успешните изпитания. За Жорнет няма невъзможни цели, волята и духът му наред със суровата дисциплина го правят шампион по ски алпинизъм и машина за рекорди по високопланинско бягане. Има личен проект наречен „Върховете на моя живот“, който включва: Монблан (4810 м) – прекосяване.
През септември 2012 Жорнет измина разстоянието между Курмайер и Шамони за 8 часа и 42 мин.Монблан. През юли 2013 постига най-бързия резултат за изкачването и слизането на Шамони за 4 часа и 57 мин. Матерхорн (4478 м). През август 2013 успя да изкачи и слезе от Брьой-Червиния за 2 часа и 52 мин. Така подобрява с повече от 20 мин. предишния рекорд, поставен през 1995 г. Маккинли (6168 м). През юни 2014 се изкачва и слиза от върха за рекордните 11 часа и 48 мин., като чупи предишния рекорд с 5 часа и 6 мин. Аконкагуа (6960 м). През декември 2014 Жорнет поставя рекорд за 12 часа и 49 мин. Елбрус (5642 м). Запланувал е и Еверест (8848 м). На 27г. в момента е смятан за най-добрият съвременен бегач в световен мащаб
4. „Да бягаш с кенийците“ – Адхарананд Фин
Какво може да накара мъж на 36г. да си стегне багажа и да замине за Кения със семейството си? За Адхарананд Фин това е багането. Фин, подобно на МакДугъл (Родени да тичат) се спуска направо в ядрото на „фабриката” за маратонци, кенийското градче Итен (От 20-те най-бързо избягани маратона в света за всички времена 17 са спечелени от кенийци.). Решен да се подготви за един от тежките местни маратони – „Леуа”исъщевременно да разбере каква е тайната на кенийците – гените, диетата или специалния им метод на бягане, британският журналист се отправя към най-елитните тренировъчни лагери в Кения.
Там се среща с атлети и треньори, сблъсква се със световни шампиони, които карат джип 4x4, но все още тоалетната им се състои от дупка в пода, а на двора имат крава, защото в Кения да имаш крава е престиж. Ставане в 5 сутринта, защото да станеш да тичаш в 7 вече е прекалено късно. И какво коства на един кениец да стане шампион, и има ли друг избор? Ще си отговорите и защо повечето олимпийски шампиони са от Източна или Южна Африка. Фин има какво да ви разкаже, последвай те го.
Все още няма коментар.