„Тромпет“ – от женското начало до мъжкия край

февруари 15, 2016
Категория: Публикации, Ревюта
0 1283 11
„Тромпет“ – от женското начало до мъжкия край

„Тромпет“ – от женското начало до мъжкия край

Историята на холандската художничка Лили Елбе привлече погледите на цял свят към проблемите на транссексуалните. Романът и филмът накараха милиони да се замислят за границите на тялото и как то може да се превърне в затвор. Затова реших да ви припомня за друг роман, който направи същото (но в значително по-скромен мащаб) преди няколко години.

Trumpet-by-Jackie-Kay

Джазът е нявсякъде в романа ,,Тромпет” на Джаки Кей – от изпълните с увеличени секунди изречения до суингиращите емоции, разлети върху страниците. Книгата на Кей  излиза у нас през 2010-а година, но въпреки това синкопираният й емоционален заряд достига до читателя непокътнат. Историята на тромпетиста Джос Муди и неговата добре пазена тайна  звучи разтърсващо и нереално..Но след 30 страници и една самота време смъртта му рисува пред очите ни трагедия, която, колкото и абсурдна, се превръща в наша собствена.

Джос Муди е живял живот, за който всеки човек от 50-те години на миналия век би му завидял – разкошна жена, здраво и буйно дете, зашеметяваща музикална кариера и нито една неосъществена мечта. С приключването на този живот обаче приключва и красивото в историята за великия чернокож тромпетист. Оказва се, че тайната, която се крие дълбоко под мундщука му, някъде между гърдите, е толкова фрапантна, че собственият му син е ужасен и отвратен.

Бомбата избухва  – Джос Муди всъщност е Джоузефин. Мъжът всъщност е жена. Съпрузите се оказват съпруги. Единствения, който е бил наясно през дългите години на заблуждение, е жената на Муди, за която полът и цветът на тялото на съпруга й никога не са имали значение. Тя е била и е влюбена в магнетичното очарование на съществото, чиято душа вибрира с гласа на тромпет. И след загубата му светът губи цялостта си и се разпада. Собственият й син не желае да я вижда, защото е обсебен от чувството за измамност и лъжа.

154915_b

Въпреки отчуждението и горчивината, които обитават героите на Кей, в тях е посято нещо, за което те дори не подозират. Ако се върнем назад към корените на джаза ще открием, че освен музиката на робската самота, той и химн на надеждата. А тя наднича от всяко ъгълче на тромпетените редове на романа.

,,Тропмет” е роман на загубите и хаоса, който те предизвикват. Загуба на вяра и надежда, загуба на воля и желание за живот, загуба на представа за реалност и измама.  Джаки Кей започва да импровизира в един своеобразен джем сешън, в който въвлича георите си и ги оплита в собствените им объркани чувства. А както след всяка умело изпълнена джаз импровизация, така и след книгата на Кей, единственото, което остава на зрителя е да аплодира видяното. След което никога да не го забрави.

 

, , , , , ,

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *