Първият учебен ден- спомените на книжаря

Първият учебен ден наближава. Книжарниците на Orange Center вече са пълни с десетки видове тетрадки, раници, моливници, химикали, моливи, линии и каквото още ви хрумне наум. Имаме всичко необходимо за ученика. Имаме и огромното желание да помогнем на всички родители, които са избрали да пазаруват при нас. Но е повече от неизбежно ние, книжарите, да не си спомним с усмивка собствения си първи учебен ден. Затова в рамките на няколко поста ще прочетете интервюта с онези наши колеги, които се съгласиха да се върнат назад (само мислено) и да ни споделят най-интересните си спомени от първия учебен ден.

Днес ще ви представим Петя – очарователния управител на сектор книги в Orange Center Serdika. 

С какво си запомнила първия си първи учебен ден?

Валеше, празненството беше във входа на училището. Имаше много хора, всичките бяха по-високи от мен. Бях с мама и тя ме държеше за ръка. Намерихме учителката ми, запознах се с нея и после си тръгнахме.

Какво си спомняш от първите учебни занимания?

Спомням си, че тогава нямаше тетрадки за учене, за писане на букви, думи и първите чертички, които ни учеха в началото. Учителката минаваше и пишеше във всяка тетрадка, в началото на реда, чингели, завъртулки и тиренца, и си спомням, че ние трябваше по нейния образец да изпишем по два реда. После ни събираше тетрадките, така получих първата си шестица, която в първи клас беше едно цвете. После, разбира се, докато се научим да пишем трябваше да използваме само моливи и когато някой започне да пише красиво започва да пише с химикал. Аз бях от последните, които започнаха да пишат с химикал, въпреки първата ми шестица!

Кога и по какво получи първата си шестица?

Имахме упражнения по математика в първи клас и бяха само със събиране и изваждане. Имах няколко грешки може би 2-3 от 10, за което не бях заслужила шестица. Тогавашната шестица представляваше голямо шест, и вътре в кръгчето нарисувано усмихнато лице – моята шестица беше без усмихнато лице.

А първата двойка?

Не си спомням за първата двойка, спомням си, че имах много лош период в пети и шести клас по математика, учехме дроби и нищо не разбирах. После имах втори лош период по математика в девети и десети клас, като се има предвид, че тогава бях в хуманитарна паралелка и имах само 2 учебни часа математика за седмица и учехме Питагоровата теорема и подобни. Вече знам Питагоровата теорема.

Вземала си участие в училищните тържества и като какво?

В тържества съм участвала като част от танцова група за народни танци. Бях болна и преподавателя ми беше казал да дойда само ако се чувствам добре. Аз се чувствах много отпаднала, но бях решила, че искам да играя тогава. Не му бях казала, че ще взема участие на тържеството, имах стара носия от някоя от бабите ми и я бях взела с мен тогава. Той ме видя и каза, че се радва да ме види, но не мога да играя защото няма носия за мен. Аз му казах, че си имам, той се зарадва и така играх на тържеството с моята си носия, въпреки болното гърло. Мама така и не разбра, та ако може да не споменаваме за случая с имена. Цялото това приключение се случи за едно тържество за Коледа.

Кой беше любимият ти предмет в училище и защо?

История

А най-неприятният? 

Математика и до ден днешен срещам проблеми с всичко свързано с математиката.

Кое беше любимото ти литературно произведение, докато беше ученик? 

„Мамино детенце“, по-късно и „Под игото“. За „Мамино детенце“ си спомням, че имах съученичка, която също беше с много малки очи. Не си спомням дали й казах, че и тя е от рода Неновици, но със сигурност съм си го мислела постоянно.

Опиши ми първата си раница!

Здрава, издържа първите четири години на гуменки, тениски, боички, блокчета и всичките тетрадки и учебници.

В кои области беше изявена и в какви състезания или конкурси си участвала?

До 4-ти клас редовно участвах в конкурси по рисуване. В 5-ти клас участвах в цели два конкурса. Единият беше свързан с техническо чертане, цялата работа беше по-скоро викторина. На мен ми се падна един въпрос за видовете черти, които се използват и дебелината им. Мога да ви начертая рамката за скица и знанията ми стигат дотук.

Едно от любимите ми моменти от първи до четвърти клас беше с планината Шварцвалд  в Германия. Моите учебници бяха втора ръка, взети от една съседка, която беше преподавателка от 1-4 клас. По повод едно от произведенията, които сме изучавали беше написала: „Дунав-Шварцвалд“, аз попитах мама какво значи това и тя ми каза, че от там извира реката и ако утре учителката ме попита вече знам отговора и мога да й кажа. Разбира се, на следващия ден учителката ни попита и само аз знаех от целия клас, тя се учуди разбира се, но едва ли й е направило впечатление. Как знам ли? Следващите години до 5-ти клас всяка година ни беше задавала същия въпрос, аз всеки път давах отговор, а тя така и не запомни, че знам.