Всеки втори е чул, че поредна година писателят стои на върха на букмейкърските класации за Нобелова награда. А всеки трети е разочарован, че въпросните букмейкъри са точни като майското предсказание за края на света.

У нас най-сетне излезе дългоочаквания превод на „Бецзветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“. На победителите – честито. Неотдавна в социалната мрежа Goodreads попаднах на въпрос „Бихте ли прочели новия роман на Мураками, въпреки че сте толкова разочаровани от 1Q84“. И макар моят отговор да е ясен (защото 1Q84 по-скоро ме очарова, отколкото разочарова), ми се ще да изтъкна някои от предимствата на Цукуру.

Книгата е кратка и грабва вниманието сравнително бързо. Сюжетът е на пръв поглед банален, но това е Мураками – той извърта историята за неясно поради какви причини разрушено приятелство и последиците от това в разказ за сливане на реалности, особена любов, изкуство, цветове и философия.

Разбира се има момент, в който депресията на Цукуру ви идва в повече, искате да му ударите шамар и да му кажете да се стегне малко, защото голяма работа, какво като няколко души, с които е бил приятел дълго време, не желаят да се чуват и виждат повече с него. Life goes on. Но Цукуру отказва да продължи, поне психически, и прекарва младостта си в лутане между защо, как и дали да не се самоубие.

Депресията обаче е елегантно нарушена от странните личности, които влизат в живота на самотния мъж и които ще го подтикнат да се върне назад и да получи отговорите, които заслужава. Мураками е майстор в създаването на особени персонажи, макар в „Безцветния Цукуру…“ да не изпада в крайности (почти до края).

Цукуру превъзмогва себе си и решава вместо да се самоубива и да се самосъжалява, да се изправи пред четирите цвята, които са оцветили безцветното му съществуване, и да попита четиримата им притежатели защо.

И тук романът заблестява с целия логически блясък, на който е способен. Мураками дава причина – реална, истинска и дори с намек за адекватност. Е, в романите му трудно може да намерим ясно изразена адекватност, затова е необходимо да прегърнем историята на Цукуру с нейните красиви нелогичности. Едва тогава, потопени в реката от сънища и потиснати желания, може би ще разберем истинския цвят на Цукуру.

Романът със сигурност не е най-доброто, на което Мураками е способен. Но пък е универсално четиво и лесно ще се хареса на онези, които не са чели нищо друго на писателя преди това. А верните му почитатели ще изживеят с него приятните моменти, които са изпитали, докато са чели „Преди мръкване“ или „Спутник, моя любов“. А това е достатъчно.

Издава: Колибри