10 книги, които не дочетохме

10 книги, които не дочетохме

ноември 23, 2015
Категория: Забавно, Публикации, Ревюта
3 7199 11
10 книги, които не дочетохме

10 книги, които не дочетохме

Колкото и да ни се иска, не можем да прочетем всички книги, на които някога сме хъврилили око. Най-често причината за това е липсата на време, правилна организация или просто наличието на по-приоритетни заглавия.  Но понякога причината се криe в самите книги и в тоталното неразбирателство, което се поражда между нас. Нали се сещате – онзи момент, в който излизате на среща с някого, който изглежда добре, интелигентен е, чували сте прекрасни неща за него, вечеряте на недолнопробно място, но все пак ето – и двамата мълчите като пънове и тайно се оплаквате на приятелите си във Вайбър, че срещата е пълно фиаско.

Откажете се. Усилията невинаги си струват и няма нищо лошо в това да захвърлите класик, за когото времето и критиците са се изказали ласкаво, докато на вас ви идва просто да си подпрете масата с него (но няма да направите, защото не сте неуважителен грубиян). И така:

 

 10 книги, които не дочетохме

 

  1. „Одисей“, Джеймс Джойс –  прогрес: прочетени 50 страници odisej1

Много, много бихме искали да сме прочели определяния като един от най-великите модернистични романи. Но просто не можем да си го причиним докрай. Въпреки прекрасното ново издание, в което пояснителните бележки са изнесени в страничното поле на текста, загубата на твърда почва под краката ни е прекалено стряскаща. Може би след години ще решим, че сме натрупали нужната смелост и опит за повторна среща с „Одисей“. Или пък просто ще започнем да лъжем приятелите си, че сме го прочели докрай.

 

 

  1. „Моби Дик“, Херман Мелвин – прогрес: почти нулев moby

Романтическият прикюченски дух на романа ни се струва очарователен, но недостатъчен, а обемът му – прекален. Изморителното преследване между човека и природата, борбата между волята и неуспеха звучат чудесно, но така и не успяха да ни докажат на практика своето величие. Освен това знаем какво става накрая, така че историята трудно ще ни грабне с развръзката си.

 

  1. „Декамерон“, Джовани Бокачо – прогрес: нека да е твърдо не и да приключим въпроса

Сериозно, почти никога не вярваме, когато някой ни каже, че е прочел тази книга. Просто не виждаме защо би го направил.

 

  1. „Човекът без качества“, Роберт Музил – прогрес: неясен, неясен

Искали сме, о, как сме искали да прочетем тази книга и как сме завиждали на всички, които са. Истината е, че нямаме никаква идея защо не сме, при положение, че дори не сме правили истински опит. За романа се казва, че „Историята на романа не познава друга творба, в която толкова много място да е предоставено на мисленето”, което мислим, че често значи – зарежете всякакви надежди за сюжет и го карайте през просото.

 bible-208212_640

  1. Библията – прогрес: в някой друг живот

Този невероятен хуманитарен труд засужава вниманието на читателите, независимо дали са християни, или не. Библията може да бъде четена като митологичен, фолклорен, художествен, документален текст в зависимост от личната нагласа на четящия и във всеки един от изброените случаи (и в още много неизброени) би му била полезна. Но ние наистина, наистина не можахме да се справим с езика и начина да „поднасяне“ на текста. 

 

  1. 1001 нощи – прогрес: напреднало състояние, но в сериозен застой 1001

Уточняваме, че става дума за ПЪЛНОТО издание, а не детските приказки, които се мотаят наоколо. Голямото, нецензурирано, неокастрено издание, където секс, наркотици и ронендрол (четете това като метафора) се леят от всяка страница толкома мощно, че чак става досадно. А досадното невинаги работи в полза на книгата. Пък и не сме убедени, че всички книги са създадени за четене ОТ-ДО.

 

  1. „Игра на дама“, Хулио Кортасар – прогрес: ОПРЕДЕЛЕНО ще се върнем!

От всички изброени книги единствено за тази сме сигурна, че статусът й на непрочетена е временен и ще се завърти на 180 градуса, за да иде в сектор МНОГО ЛЮБИМИ. Но понякога всичко опира до правилен момент и нагласа, а ние не сме готови за романа на Кортасар (за разлика от разказите му, които вече сме харесали много)

9789545400872

 

8„Името на розата“, Умберто Еко – прогрес: САЙОНАРА, никакъв шанс за завръщане

С времето се оказа, че колкото и да харесваме и уважаваме Еко, романите му не са наши приятели и всичко започна с „Името на розата“, която така рязко влезе в живота ни с минус 50 точки, че нищо не можа да я спаси от гибелната съдба на изоставената на най-високия рафт книга.

 

 

  1. „Атлас изправи рамене“, Айн Ранд – прогрес: ПОЧТИ там

Отбелязваме бързо, че става дума и за трите тома. Ние стигнахме до втория и после просто не продължихме (поне засега). И въпреки че и двата много ни харесаха, проблемът дойде от пренасищане и липса на динамична интрига. А това е сериозна пречка. Романите са тромави, а Ранд изглежда не бърза за заведе героите си където и да е.  atlas

 

       10. „Александрийския квартет“, Лорънс Дърел

Една и съща история, разказана от 4-те глендни точки на четиримата главни героя. Прекрасна идея, красиво оформление, но истината е, че оставихме първия том още в началото и в момента дори не можем да си спомним защо. И все пак сме сигурни, че няма да се докоснем скоро до нея. Нещо на подсъзнателно ниво ни кара да търсим други книги. И други книги…и други книги…

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

3 коментара

  1. Джейн Доу
    Отговори

    Голям пропуск с Дърел. Това не е просто история, разказана от различни гледни точки… Заслужава си…било и то само заради естетическия гъдел, който носи стилът на Дърел. А и толкова добро разгръщане на персонажи – рядко се среща.

    1. Ирина Василева
      Отговори

      Абсолютно , да! Изящна стилистична изисканост.Такова пърхане ми носи и Ромен Гари! А, него, кой не го знае…?

  2. борко
    Отговори

    Да имаш такова мнение към квартета и Моби Дик показва че днешната младеж не вижда по-надалеч от носа си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *