Университетът Единбург, 1877 година

Доктор Джоузеф Бел е застанал пред пълна със студенти зала и дава задача, която ще провери техните сетива. Всеки студент трябва да опита и помирише неприятна течност, за да разбере каква е точно. За да покаже на младите студенти по медицина колко е важен личният опит, доктор Бел пръв потапя пръст в течността, след което го опитва на вкус. Всеки един от останалите да направи същото. След като всички приключват с помирисването и опитването, Джоузеф Бел им заявява, че са се провалили. Студентите са били толкова погълнати от мисълта да опитат и вкусят, че са забравили най-важното – просто да гледат. Докторът е потопил в течността единия си пръст, а е вкусил другия и не миризмата и вкусът на течността издавали нейната консистенция, а просто видът й.

Един от студентите в курса на Джоузеф Бел е младият Артър Конан Дойл. Той е впечатлен от умението на своя професор да прави логически заключения за тотално непознати хора и предмети, използвайки  заключения,  базирани единствено на въшния им вид и поведение. В края на 19 век Лондон е потънал в престъпност и Джак Изкормвача, както и редица други серийни престъпници, взимат жертва след жертва. Полицията е безсилна пред някои от престъпленията и често се допитва до доктор Бел и всъщност той се превръща в първия човек, който извършва аутопсия по време на полицейско разследване. По това време науката и разследванията на полицията не са вървели ръка за ръкаи младият Дойл е толкова впечатлен от своя учител, че започва да обмисля идеята да го превърне в герой на някой от разказите, които пише, за да се изхранва. 

Както Първата световна война ражда немския експресионизъм и необходимостта от материално въплъщение на злото, така индустриализацията и високото ниво на престъпност във Великобритания раждат необходимостта от нови типове герои. Смята се, че голяма част от убийствата в Лондон и Единбург са записани като нещастни случаи и самоубийства, поради невъзможността да бъдат намерени доказателства за насилствена смърт. Нуждата от наука и логика са една от основните предпоставки за създаването на герой, който да умее да се справя с онова, с което полицията не може. И Артър Конан Дойл го създава.

От началото на месец март до април 1887 година Дойл се занимава единствено с писането на новелата, начерена „Етюд в червено”. В края на същата година първата история за детектива Шерлок Холмс и неговия партньор доктор Джон Уотсън е отпечатана в Beeton’s Christmas Annual. The Times дава висока оценка на произведението и то е разпродадено в рамките на две седмици. Следва период на творческо объркване – писателят се лута между написването на обемен исторически роман, приключенска история и разкази с окултни мотиви. По това време се ражда и първата му дъщеря, но това не успява да го откъсне от работата. Следва среща с главния редактор на сп. Lippincots Monthly Magazine, с коготоДойл сключва договор за 100 паунда и се ангажира да напише история, не по-кратка от 40 000 думи. Така се ражда „Знакът на четиримата” – втората новела за английския детектив. 

Смята се, че историите за Шерлок Холмс бързо омръзват на самия Артър Конан Дойл и той решава да убие героя си, за да сложи точка на неговите приключение, защото намира образа и сюжетите за изчерпани. Това обаче съвсем не е краят на историята. Смъртта на Холмс предизвиква читателски бунт по улиците на Лондон, по време на който писателят е нападнат физически. Въпреки негодуванието срещу себе си, Дойл е убеден, че не желае да пише повече разкази за Холмс. Списание Strand, където е бил неговият литературен дом, губи над 20 000 читателски абонамента. Няколко години по-късно липсата на достатъчно добра печалба от други произведения принуждава Артър Конан Дойл да се завърне към героя от Бейкър Стрийт 221Б. Холмс не е запомнен като герой, който умира. До днес той е динамичен образ, който преследва, успява, понякога се проваля, но никога не изчезва и не избледнява.

Шерлок Холмс се появява в 56 разказа и 4 новели, написани от Артър Конан Дойл. Две от тях са разказани от името на самия детектив, два от тях са разказани в трето лице, а всички останали – от доктор Джон Уотсън. Адаптациите им за сцена и екран започват още, докато писателят е жив, а през 2014 година Холмс влиза в книгата с рекордите на Гинес като литературния герой (сред човешките образи), който се появява в най-много филмови адаптации.  Според рекордите това се е случило 254 пъти.

Детективът минава през различни метаморфози, променя възрастта и ръста си, често дрехите си, а понякога и местожителството си. Различен е във всяко десетилетие, но винаги носещ характерните си черти. Той оформя детективския жанр по начин, който е устойчива основа за съвременните криминални романи, които до голяма степен използват Холмс за прототип на персонажите си. Холмс не е първият литературен детектив, но е онзи, които се превръща в пример за бъдещите такива. Едва ли без него щяха да съществуват Еркюл Поаро, мис Марпъл, Филип Марлоу, Сам Спейд, Хари Бош, Декстър Морган, Хари Хуле, Микаел Блумквист и дори Лисбет Саландер. Нито криминалната литерура, нито ноар-киното щяха да са същите без него.

Така в 21-и век едва ли съществува човек, който да не се е сблъскал по един или друг начин с Шерлок. Или поне да е чувал за един от трите Шерлока, с които съвременното кино разполага – Робърт Дауни Джуниър, Бенедикт Къмбърбач и Джони Лий Милър.

В момента едно ново поколение оформя нов Холмс, благодарение на въплъщенията и интерпретациите му от миналя век. Днес срещаме нов Шерлок, а онзи от 20-и век остава само сянка, която е вградена в образа на сегашния. Детективът приключи същетвуването си в миналото столетие, но едва започва приключението си в новото. Холмс умира единствено, за да възкръсне и за да изненада онези, които са смятали, че най-сетне са се отървали от него. Но, както самият Шерлок въодушевено възкликва: 

„The game, Mrs. Hudson, the game is on!”

Ако сте почитатели на Холмс (или сте на път да станете такива) вижте нашите изкушения тук и тук.