От днес всеки месец блогът на Orange Center ще ви среща с интересни личности от света на литературата и книгоиздаването – писатели, издатели, редактори, преводачи, PR-и. Целта ни е да запознаем читателите си с пътя, който книгата изминава преди да стигне до рафта в библиотеката или книжарницата. Гостите ни са хора, които намираме за вдъхновяващи и заслужаващи вашето специално внимание, а първият от тях е очарователната и лъчезарна Илияна-Бенова-Бени, чийто най-нов превод е на нашумялата „Girl online“. Бени разказва за любовта си към четенето, към работата и към създаването на книги.А ние искрено й благодарим за прекрасния текст!
Десислава Желева
Непосилната лекота на текста
Аз, моя милост и Бени
През 2009 година по абсолютна случайност влязох „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Единствените изпити, за които не се бях готвила по абсолютно никакъв начин, ме вкараха в специалността, за която знаех единствено, че е „нещо, свързано с книги“. Това ми беше достатъчно, за да се запиша на първо класиране. Съдбата си знае работата.
Обичам книгите от времето, когато все още не можех да чета. Баба ми, филолог и бивш библиотекар, ме будеше и приспиваше с четене. Най-нетърпеливо очакваните дни бяха тези с разходка до библиотеката – читалищната или Столична. Обожавах прашните и намачкани книги, минали през кой знае колко ръце, преди да се озоват в моите. А празниците? Празниците за нас с баба бяха двата Панаира на книгата. Колеги и приятели се смайват, когато им кажа, че от седемгодишна възраст до ден днешен не съм пропускала Панаир. Нито един. Разликата е, че преди Панаирът беше единствено еуфория, усмивки и хиляди книги (по щандовете и в моята торба), докато днес той е и работно място – с всичките положителни и отрицателни емоции, които поражда този факт.
Работя по издателства от втори курс. Била съм асистент на пиар, рецензент, книжар, редактор. От около година и малко съм главен редактор на издателство „AMG Publishing“, а от две превеждам художествена литература. Ако ви попадне книга, редактирана или превеждана от мен, и се загледате в издателското каре, ще забележите, че там ме пише като Илияна Бенова – Бени. Прякорът ми изскочи от устата на един приятел още в осми клас и оттогава не съм се разделяла с него. Имам чувството, че повече хора в живота ми ме познават като Бени, отколкото като Илияна. Откакто редактирам, Бени вече е и прякор, обвързан с професионалния ми живот и, наречете го излишна претенция, но държа да бъде изписан до рожденото ми име в книгите, по които съм работила.
„Има произведения, за редактирането на които се изискватповече знания, отколкото могат да се предполагат у един човек.“
Дени Дидро
От ученичка обичам да играя с думи и текстове. То е като да решаваш кръстословица – наместваш най-подходящите думи на точните места. И точно като с кръстословиците, някои книги и преводи са адски лесни за редактиране, за други са ти нужни месец-два и пак не си уверен, че текстът е перфектен, макар да си направил всичко възможно и дори да си пренаписал огромна част от него. Първата книга, която редактирах, беше „Коремни мускули“ на Джонатан Рос, но по стечение на обстоятелствата на пазара я изпревари втората ми редакция – „Бизнесът на бъдещето“ на Ричард Брансън – книга, която ме запали, вманиачи и която все още помня в детайли.
Наскоро ми се удаде и най-страхотната възможност за един редактор – да работи по книга на един от любимите си писатели. Франсис Скот Фицджералд, когото аз свойски наричам Фиц, е любов, предадена ми от баща ми. Издателство „Ентусиаст“ решиха да преиздадат романа му „Красиви и прокълнати“ и ми оказаха невероятната чест да бъда неин редактор. Да чета думите му и да имам властта да ги размествам или променям, ето това е велико усещане. Същото велико усещане е и причината редактирането да е една от най-големите ми страсти и в момента да бъде моя професия. Разбира се, това вероятно нямаше да се случи, ако до мен нямаше достатъчно търпелив и всеотдаен човек, който да ме учи, да чете текстовете след мен и да ме съветва. Благодаря, Йоанка.
„Преводачите са нинджи… Ако ги забелязваш, значи не ги бива.“
Етгар Керет
За да бъда честна, винаги съм се възхищавала на преводаческия труд и никога, ама никога не съм си и помисляла, че бих се справила с подобно предизвикателство. Преди няколко дни бях гост на тийнейджърския читателски клуб „Летящото прасе“, организиран от Юлия Спиридонова – Юлка. Книгата на месеца беше „Girl online и рокбожественярското момче от Бруклин“ на световноизвестната влогърка Зоела. Бях поканена да поговоря с децата в ролята си на преводач на книгата и когато ги попитах как виждат превеждането на книга, едно момче заяви, че сигурно трябва адски много писане. И не само.
Превеждането изисква много четене, много мислене и много писане.
Вероятно никога нямаше да се захвана с тази работа, ако не ми беше попаднал романът „Невероятното странстване на Харолд Фрай“. Тази книга буквално промени живота ми, защото с нея взаимно си дадохме шанс – аз на нея, като я избрах за издаване в България, тя на мен – като ме изтърпя да я преведа. До тогава не бях работила по книга буквално с месеци. Прочетох я три пъти, спирах на всяко второ изречение и размишлявах как да го предам на български и същевременно да запазя страхотния стил на писане на Рейчъл Джойс. Но не ми хрумна, че същото ще ми се случи и с тийнейджърския роман на Зоуи Съг – Зоела. След като го преведох със същото усилие, но за двойно по-кратък период, се убедих, че животно като лесен превод не съществува. Може би затова новите преводачески предизвикателства винаги ме радват.
Това не е краят на книгите
Книгите не са професия. Те са призвание. И въпреки многобройните разочарования от книгоиздателския бранш в България, книгите са това, което ти дава сили и удовлетворение.
Хубав ден на работа е, когато предадеш следващата книга за редактиране или печат. Хубав ден е, когато след безкрайни часове работа с дизайнера, най-сетне изработите перфектната корица. Хубав ден е, когато готовата книга пристигне от печатницата право в ръцете ти. Хубав ден е, когато на Панаир те посети доволен читател, дошъл само за да те похвали и да вземе друга книга по твоя препоръка. Разбира се, има и лоши дни. Но те не си заслужават писането. Важни са хубавите книги и хубавите дни. Нищо друго няма значение.
Илияна Бенова-Бени
Все още няма коментар.