Ние сме любезни и отворени към различни въпроси от разнообразно естество. Можем да ви покажем как да стигнете до конкретно място в София (защото понякога не сте от града и ви трябва информация) и можем да ви обясним защо няма как да ви поръчаме българското издание на „Сто години самота“. Можем да търсим дълго време книгата, за чийто автор и заглавие не се сещате и не сте сигурни за какво се отнася. Нямаме против и да ни попитате нямаме ли романа, който искате да си купите, но в друг формат. В края на краищата обаче, има неща, които бихме предпочели да не чуваме никога:
10 неща, които да НЕ ПИТАШ един книжар
1. „Извинете, продавате ли книги?“
Ако сте зрящ човек, който има способността да се огледа, моля, направете го. Намираме се в книжарница и да, продаваме книги.
2. „Къде са ти трилърите?“
(Приемаме с лекота факта, че повечето хора ни приемат за достатъчно близки, за да ни говорят на „ти“.) Но истината е, че не притежаваме лично нито една от книгите, които предлагаме, така че не можем да ви покажа нито къде са ми трилърите, нито къде ми е класиката.
3. „Къде е Робин Шарма?“
Почти сигурна съм, че никога не сме били наясно за физическото местоположение на този господин, така че не бихме могли да ви информиране качествено. Същото важи и за Дан Браун, Хорхе Букай, Шерлок Холмс, Пърси Джаксън…
4. „Тази книга няма цена. Означава ли, че е безплатна?“
Понякога цените на книгите се намират отвътре. И ако се подаряваха, ние щяхме да сме първите възползвали се.
5. „Ако тази книга не ми хареса, мога ли да я върна?“
Опитайте в библиотеката.
6. „След като една книга вече не е нова, намалявате ли й цената, защото е остаряла?“
Не прилагаме практиките на големи хранителни вериги, защото нашата стока всъщност не се разваля. Какво иначе щеше да се случи на горките класически романи?
7. „Мога ли да платя сметката си за телефон при вас?“
Можете да опитате, но не гарантираме успех на мисията.
8. „Извинете, има ли Роалд Дал?“
Какво да има Роалд Дал?
9. „Какво правите по цял ден – едва ли има хора, които си купуват чак толкова книги?“
Слава Богу – има и то немалко. Всяка сутрин отваряме книжарницата в тяхно име и ще продължаваме да го правим.
10. „Къде са книгите на УЧИТЕЛЯ?“
Ако решите да ни питате това, моля уточнете дали имате предвид Исус, Петър Дънов, Дийпак Чопра, Робин Шарма или някой друг популярен учител.
Други статии
Представяне на дебютната стихосбирка на Боряна Нейкова
„Чаената роза“ на Дженифър Донъли вече и на българския пазар
ХОХОХОХОХО! Добавям едно от годините на Славейков:
– По колко са книгите?
– Ако аз Ви ги избирам – 70 лева килото. Ако си ги избирате сам – 100 лева килото.
Глаголът е намалявам, а не намалям!!!
Престанете да ми налагате тази диалектна форма!!!
Г-жо Иванова,
забележката Ви е взета предвид.
Поздрави и благодарим
Е..още от първото ще поспоря…Тъй като статията е “ книжар“ ,а не конкретно за ваша книжарница…ето една случка от миналото лято. След като поне два часа обикалях из улиците на София за да намеря книжарница в крайна сметка открих една…да, една след два часа и влизам вътре като се оглеждам..навсякъде хартия, моливи..и какво ли още не. Ама от книги ни вест ни кост. И тактично така “ Извинете продавате ли книги?“ и отговора който дойде “ Не“ …и не бе ирония. Имаше само от детските книжки и никаква художествена литература…та..за първи път ми се случи да вляза в книжарница и да задам този въпрос..и следовтелно какво получих за отговор.
Не лоша статия. Мен лично ме забавлява, че търсят книгите по цвят. „Тази новата зелената“ или „Видях една жълта книга в бензиностанцията – дайте ми я!“. Колкото и да обяснявам, че не мога да ги помня по цветове тези книги, всеки ден някой ме изненадваше с нова нюанс на безумие. Нито автор, нито заглавие, нито дори издателство – синята със замъка отпред, веднага! Хайде сега върви и търси такова чудо.
[…] „10 неща, които ДА НЕ питаш един книжар“ предизвика много бурни реакции и коментари. Успяхме […]
Интересна статия, но това 1вото е доста относително. За моя най- голяма изненада скоро за пръв път попаднах на книжарница, която не продава химикали(тази до пл. Славейков). Пък и в най- смотаното левче има избор на химикали. Тъй че една книжарница дали ще предлага само книги, само канцеларски материали или пък и двете си е въпрос на политика 🙂
ПС: Извинявам се, ако статията е конкретно за вашите книжарници. Иначе браво за труда, статията е написана в духовит стил, който не оставя съмнения, че въпреки тези недоразумения на природата, все още си обичаш професията :))