Защо да четем Дона Тарт

Дона Тарт е съвременна американска авторка позната у нас с книгите „Щиглецът“, за която получава награда Пулицър за 2014г., „Тайната история“ и „Малкият приятел“. Позната е с това, че отдава на книгите си голямо внимание.  Времето за написване на всяка една от тях е около десет години. Специално за „Щиглецът“ отделя специално време за проучвания. Тя казва, че няма книга, която не би прочела затова и може би в нейните книги  забелязваме простота и универсалност на героите. Тя е автор, който успява да разгърне проблемите на човека като част от обществото, социалното приобщаване и социалното неравенство по един лесен и възприемчив начин.

Спомням си деня, в който видях „Щиглецът“ за първи път. Нямаше как да не ми направи впечатление изданието от почти хиляда страници. Веднага изпитах панически страх. Затова първо хванах  „Тайната история“.

Написана е през 1992г. Не просто завладяваща и интересна, а феноменална книга. Главното действие се върти около Ричард, който заминава да учи в колежа Хампдън. Там той се надява да срещне нещо по-интересно от това, което биха му предложили родителите му, ако остане при тях. И става така, книгата се разгръща през неговия поглед,  докато посещава лекции и се запознава с колеги. Книгата става още по-завладяваща когато Ричард среща група елитарни студенти, които са посветили дните си в университета в изучаване на класическа древност. Дона Тарт успява да опише социалното неравенство между героите чрез чувството за приобщаване към групата. Колкото повече Ричард пробива стените между състудентите си, толкова повече той спира да се чувства изолиран от техния начин  на живот. Сюжетът на книгата представя човешката природа в най-високите и най-нисшите ѝ нива.

В „Щиглецът“ Дона Тарт разказва историята на младия Тиодор Декър, който в ранна детска възраст остава без майка. Тя умира в терористичен атентант в музеят „Метрополитън“ сцена, която се разгръща пред младия Тиодор. Оставай без майка си младия Декър е принуден да живее при приемно семейство, а след това разделя живота си между Лас Вегас и Ню Йорк. За жалост Тиодор тръгва по лош път на наркотици, алкохол и безсрамие – факт, за който обвинява липсата на майка си. Той признава, че ако тя беше до него, той не би вършил нещата, за които съжалява. Книгата разгръща проблема за несподелената любов и чувството за вина. Дона Тарт успява дълбоко да опише сюжета, да разгърне всяка подробност, която е довела до самосъжалението на Тиодор.

Във време, в което хората препускат бързо през постоянната се изливаща информация било то от филми, книги, сериали, новини и т.н. Дона Тарт успява да докосне читателя по онзи човешки начин. Успяваме да достигнем до героите, да почувстваме съжаление, да усетим тяхната болка и дори да се дразним на лошите решения на младия Декър. Тя е автор, който заслужава внимание. А от интервютата, които дава можем да видим, че тя е от хората, на които трябва да обърнеш внимание, да видиш, че все още съществува тази яснота и доброта.